Алената кампанията (книга втора от трилогията Барутните Магове) - ревю

       Прочетох Алената Кампания на Браян Маклелан с искрено удоволствие и на един дъх. Браян Маклелан е почитател на Сандърсън и първата му книга (Кръвен обет) е явен опит да  се търсят прилики с Мъглороден на Сандърсън, но по-нататък нещата се променят и Маклелан напомня твърде мноог на Ериксън. По-сбит, и с Пратчетовски хумор,  но мащаба му е Ериксоновски. Всички герои вече имат свои магии, някои - твърде значими. 

Маклелън изгражда характерите на героите си чудесно, при него определено няма "черни" и "бели" герои. И ако това важеше в някаква степен за Мартин където все пак имаме откровено лоши герои (Церсей), и пределно добри (Нед Старк) то тук  всички герои са "сиви". Екшъна е много, тактиката - също.

сюжета накратко във втората книга:

Гражданската война е приключила. Републиканците са спечелили. Започва война с Империята Кез. Фелдмаршал Тамас иска да прехвърли две бригади в тила на врага...и се оказва отсечен от своите хора.  Начело но 6000 пехотинци, в студ и глад, преследван от 36 000 конника, Тамас води своята битка.Нещата се влошават с всяка изминала минута...

В същото време синът на Тамас -Таниел Двустрелни се озовава в лагера на баща си, където властват интригите. Ще успее ли Таниел да надделее над генералите на баща си или ще падне жертва на предателствата...

А в столицата Адро пенсионираният инспектор Адамат се оказва въвлечен в политическа бъркотия и мафиотски игрички....

такика и епика в книга втора от трилогията на Барутните магове.

ЗАНДАЛА: Злато и Сребро

                                          Опрощението на Аргилар


посвещава се на Върджил Дриймънд.
След Тигрово Око, светът е малко по-разчичен.

     Кеноб чакаше   в петък полунощ, когато прилива започва да се отдръпва и  Аргилар се показа в цялата си прелест. Неговите златни и сребърни колони искряха, току-що изкъпани от морето. Такъв град не се вижда всеки ден. Всъщност вижда - се веднъж в живота (но Кеноб бе магьосник и неговият живот бе необичайно дълъг, така че той бе виждал още два такива града). Пред Кеноб застана висок мъж със сребърна кожа, сребърни очи и сребърна коса.
- Отдалеч ли идеш странниче? - попита той.
 По отдалеч  отколкото предполагаш. - Отвърна Кеноб. Търся  ковач във вашия град.Най-добрият.
Очите на водача му се опулиха.
-  Отдавна никой не е идвал с такова искане каза мъжът и го заведе. пътят бе дълъг, а те мълчаха, но Кеноб не подхвана разговор. Той си имаше да мисли за свои неща. Ето тук - каза мъжът - живее Еклинд. Той е най-добрият ни ковач.Кеноб влезе вътре. 
-ИЗчакай ме тук - каза той на мъжа. След което прибави. чакай - как ти е името?
за какво ти е подозрително попита мъжа?
бих желал да зная как се казва водача ми - каза Кеноб. Мъжа видимо се отпусна - в такъв случай, знай че аз съм Родрик, най-добрият водач в АРгилар. Кеноб кимна - нека бъде така.
Той влезе при Ковача.
-Здравей -  поздрави го той. - чух че те хвалят като способен ковач.
-Истина е изправи се Еклинд. Той бе снажен златен мъж. не обича да се хваля, но малко неща могат да ми опрат.
Кеноб не изрази видимо радостта си, но кимна.
-В такъв случай ето ти една задача  която ще те затрудни - дъ създадеш една корона.
- Само това - каза ковачът  -пфу -  правил съм хиляда корони....
- Тази корона е различна - предупреди го Кеноб...тя ще бъде магическа...възможно е след вреем при определени условия, при определени обстоятелства именно чрез нея да бъде развалено проклятието на Аргилар, градът на Боговете. Като свършиш Короната трябва да ми кажеш дали искаш да ти заплатя със злато - мога да те направя приказно бога - или ще чакаш години и векове, за да бъдеш заплатен по друг начин.
Сега интересът на ковача се изостри - ти магьосник ли си.
- не обичам да се хваля,но малко неща могат да ми се опрат - отвърна Кеноб.
-Ковача се засмя с гръмък смях.
-така и не чух името ти.
-Защото не съм го казал - сега и Кеноб  се усмихна.  - Доверчивият магьосник е мъртъв магьосник.
 - Е, какво ще кажеш - готов ли за  предизвикателството?
-  това ще бъде най-голямото предизвикателстов в живота ми - каза Еклинд, но аз ще го поема.
В такъв случай слушай. Короната трябва да е от чисто злато - и трошичка да не вкараш в нея, която да е от друг метал или да не от двадесет и четири карата - освен седемте камъни, които ще украсяват тиарата - елмаз  опал, ахат, топаз, рубин,  рубин и тигрово око камъните са в реда в който ги изброих.  на равно отстояние един от друг и с равна големина. Внимание - те всички трябва да са необработени, и в същото време - вковани в короната. короната трябва да е златиста в изстинало състояние, а солжиш ли я на главата ще стане червена. На нея трябва да има инкрустации на Слънцето и Луната - също от чисто злато. Луната трябва да е отляво, Слънцето отдясно, а между тях ще е Рубина. Когато си готов  аз ще сложа магия върху короната. не бързай, за да не се налага пак да я разваляш.
Дотук ясно ли е всичко.
- Да, определено каза Еклинд. Още нещо?
-Да, как се казва  човекът който му доведе - Високият мъж - казва се Янор, защо? попита Еклинд без да се обръща. Когато никой не му отговори се сепна...Магьосникът го нямаше.
той потри очи....
магьосническа му работа....по добре да се захващам за работа...
..................
25 години по-късно
Еклинд се трудеше здраво, въртеше чука, но не му се получаваше, ядосваше се, опитваше отново и отново. когато зад него прозвуча глас.
-Е, майсторе, готова ли е Короната?
-Не сега отвъран Еклинд - не виждаш ли че съм зает....
мигове по-късно той се сепна, но зад него нямаше никого.....
.............
след още 25 години...
Еклинд осъзнаваше, че е близко до успеха...бе се лишил от много неща в името на създаването на Короната. Все повече време и отделяше. Големите му клиенти го напуснаха, близките й му изоставиха, но той не я изоставяше.беше и се посветил. За него това бе смисълът на живоат му.  но нещо дребно му се изплъзваше.
Тогаав зад него прозвуча глас
-Е, майсторе, готова ли е Короната?
-Още съвсем мъничко ми остава - отвърна запъхтян Еклинд.
Когато по-късно той се обърна зад него нямаше никого. Ковачът изруга.
..............................
След Още 25 години
Еклинд бе вече грохнал старец. Отдавна би трябвало да е мъртъв, но като по някакво чудо бе доживял сто двадесет и петия си рожден ден и бе в цветущо здраве. той вече нямаше нищо приятели, жена, роднини - всички те бяха умрели. Еклинд бе видял как си отиват и враговете и приятелите му. Самият той бе на края на силите си, но бе живееше заради заради един миг. отдавана бе броил годините и се подготвяше за мига. Затова когато гласа проехтя отново:
-Е, майсторе, готова ли е Короната?
Той се обърна изправи се лице в лице в Кенуб и каза твърдо - Да, готова е вече - и му я подаде.
Кенуб, който ни най-малко не се бе изменил за тези 125 години (магьосничесак му работа) я пое, огледа я кимна и каза.
-Да, работа на майстор. -  след което изрече някакъв тих напев и Короната заблестя.
- А сега? попита го Еклинд
-Сега - каза Кеноб - ти свърши своята част от сделката. Ако искаш можеш да получиш злато, което няма да можеш да изразходваш до края на дните си...но се съмнявам чето вече има стойност за теб. по -важното е какво следва оттук нататък. Сега  - в този век ще се появи мъж на име  Смайт,  от драконов род който ще сложи Короната на главата си и ще обедини цяла Зандала. Когато тръгне да умира след много години той ще раздели Короната на седем части  - този който я събере отново и притежава всичките седем камъка в уречения час ще седне на трона. Ако Аргилар отгледа драконово дете, което да успее да сложи короната на Смайт на главата си, градът ще бъде опростен.
 - това може и никога да не стане - каза Еклинд.
 - Възможно е - каза Кеноб - но една седма вероятност за успех на всеки четвърт век след смъртта на Смайт, е все пак някаква надежда з опрощение..колкото и малка да е тя. помисли си ако и нея нямате какво би било?
 - Еклинд се загледа - сега ще трябва да отглеждаме и драконово дете. ще се постарая да препращам потомците на Смайт насам на всеки двадесет и пет години. Усмихна се Кеноб.

Еклинд  вдигна глава - само един въпрос - моето дълголетие...
- мислех, че и сам си се сетил близостта ти с Короната удължи живота ти неимоверно и те дари със здраве.-Все  още ли искаш да ти платя със злато или сребро?
- ЕКлинд поклати глава. ти ми плати с нещо повече. ти ми плати с надежда и дълголетие...вече е време да се събера с близките си.
-Кеноб каза - изчакай да напусна града, и да разнесеш новините....след това ако ти се умира още отвори това ковчеже.
и той му даде малко дървено ковчеже - в него са скрити твоите години.
 След което той видя няколко момчета да бият по-малко момче. Преди Кеноб да успее да се намеси сяка от нищото пламан огън и момчетата се разбягаха. Кеноб се приближи и преди момчето да побегне го хвана за яката и го попита:
-Чакай малкия искам да те питам нещо - преди почти век тук живееше един човек - Янор - знаеш ли коя е неговата къща?
-момчето вдигна рамене - ЯНор бе моят баща, но той отдавна е мъртъв, за каквото и да ви е трябвал вече няма да го намерите.
Кеноб се вкамени. Колко време бе минало? седемдсет и пет години? Короната бе  донесла здраве на Еклинд, но за нормалните хора времето бе текло по друг начин.
Той въздъхна - имах дълг към баща ти, момче...искаше ми се да го изплатя...стар дълг...имаш ли живи роднини.
не и някой който да се заинтересува от мен - избягват ме защото ме мислят за магьосник.....
Кеноб за втори път се вторачи в момчето.
- Момче, попит той най-накрая.
- Фагран! Името ми е Фагран!
-Е, Фагран - можеш да избираш - да останеш тук и да се криеш от другите или да дойдеш с мен и да се научиш на занаят. На магьосническия занаят. "пък и така ще успея да намаля поне малко дълга си - добави той наум".  Освен ако няма нещо в този град на което да държиш
Избора се оказа лесен.
десет минути по-късно мъжът  и момчето напуснаха портите на Аргилар, Сълзата на Боговете.
И така започна легендата....

Морето на сълзите - разказ четвърти за Южната земя.

                                       Морето на Сълзите

                                  разказ четвърти

      Открай време племето на Сик'хак живееше до морето на Сълзите. Всъщност то не се наричаше отначало Море на Сълзите, а имаше друго име, но постепенно дойдоха Белите хора и това друго име бе забравено. Белите хора дойдоха в много стари времена -  когато които бащата на бащата на Сик'хак  беше още дете. В началото те търгуваха мирно с  жителите на  Още - по южните племена, но скоро започнаха да избиват слоновете, заради техните безценни бивни, а не след дълго - и да взимат роби. Брегът на който корабите им акостираха се наричаше вече Робския залив.

       Не един и  два пъти Още по-южните племена се бяха опитали да ги отблъснат, но винаги всичко завършваше с кръвопролитие - белите имаха мощни оръжия. Те избиваха  мъжете и отвеждаха жените и децата. Сик'Хак отскоро се бе сдобил с голямото влияние във Фоното (Съвета  на старейшините). Той бе много млад, но големи събития предхождаха неговия възход.

      Шаол'Бах - сина на Говорещия вожд Ндро'Бах - се върна  от своето посвещение с името Т'хор Аоб ...и един демон в името на който той почти успя да промени живота на общността. Сик'Хак потрепери при спомена колко близко бе Т'хор Аоб до това да изтръгне из основи Старите вярвания в Се'Тангароа - бога на живота - и да ги замени с демона Оро . Въпросният демон искаше кръв и още кръв и почти се стигна до човешки жертвоприношения. Това бе капката която преля чашата. Дори днес, толкова време след прогонването на Т'хор Аоб във Великата пустиня - и сигурната му смърт там - селото трудно се възстановяваше. Шаманът бе създал много врагове и те  искаха огромни обезщетени от племето.

            Сик'хак не се отчая и с времето успя да  се справи с наглед невъзможната ситуация.

Той прояви голяма дипломатичност, отлагаше някои обезщетения, разделяше на части други, търсеше съюзи, правеше компромиси. Постепенно враговете на племето му станаха отново приятели, а влиянието на Сик'Хак рязко нарасна. Макар да не бе Говорещ вожд, неговата дума се чуваше най-силно в Фоното, а дори и извън него. Шаол' Бах бе само сянка на прежната си сила.

      Сега  успял да се справи с първия проблем - раната която им нанесе Т'хор Аоб - Сик'хак мислеше над втори проблем. Как да се справи с роботърговците  и контрабандистите  на  слонова кост .  Той бе убеден, че ако белите нашественици бъдат отблъснати веднъж завинаги второ нашествие няма да има, но как да стане това? В главата му се зараждаше една идея.

Часове по-късно той свика Фоното. Макар да превишаваше правата си, никой не му направи забележка, заради огромния му авторитет.

 - Земите ни за първи път от много време започнаха да се възстановят след действията на лудия шаман, чието име не трябва да се произнася - започна той. -  имаме вода, храна, коне, съюзници.

    Щяхме да сме щастливи ако не бе Белия човек. Той дойде и ни отне всичко. превърна жените и децата ни в роби, изби братята и бащите ни. Трябва да го отблъснем веднъж завинаги. И аз измислих как ще стане това.

 той направи пауза.

- Ние всички ще се обединим. И като казвам всички нямам предвид само племето на Черните пръчки. Нито дори само Черните пръчки и племето на Синовете на Вятъра - нашите най-стари съседи в Още  по-южните земи. А имам предвид наистина всички племена на Континента. Черните Пръчки, Синовете на Вятъра, Жълтите Змии, Дъщерите на Каймана, Голямата Костенурка, дори Войнството на Павиана...ще застанем заедно като един юмрук... ще съберем много хилядна армия с огромна флота. Всеки ще помогне да се създадат най-добрите оръжия и най-великите шамани ще се обединят . Ако сега не смажем белите никога няма да успеем.

Той си пое дъх и тогава се надигна Ндро  'Бах. Много време бе минало откак  вожда бе изгубил величието си, но все още се усещаше сянка на достойнство у него.

      - Прекрасни са намеренията ти Сик'хак, но често добрите намерения водят до Ада.

Белият човек притежава мощни оръжия.

   Той притежава мощен запалителен огън, който не  загасва лесно, стрели който се изстрелват бързо и са със силна пробивна мощ, здрави брони пред които нашите копия са безсилни, а канутата ни трудно могат да се мерят с техните кораби. Но да оставим това настрана. Казваш, че ще събереш голяма армия. Да приемем, че това се случи и тази армия може да се противопостави на Белия човек. Въпросът ми - кой ще застане начело на тази армия. Племената ще трябва да определят  общ главнокомандващ, който ще се ползва с възможностите на някой крал по време на военните действие. Това не се е случвало никога досега. Такъв човек лесно би се превърнал в тиранин.

Сик'хак едвам го дочака да свърши

- Съвети от бащата, на Онзи който внесе разделението между нас и чието име днес не се споменава не бих прие - отвърна рязко той. Не са малко хората, които биха казали, че незаслужено заемаш поста си Шаол'Бах но аз никога не бих правил това на въпрос. Със своята страхливост обаче ти сам показваш, че не си достоен да бъдещ  наш Говорещ Вожд. Ти самият твърде много си се отпуснал и си пример за това какъв не трябва да бъде един водач.

- Той се обърна към Фоното - въпросът въпреки това не е безсмислен, но нека да не слагаме готвим рибата преди да сми я хванали. Исках днес да получа вашето одобрение, за да мога да започна преговори с другите племена за сформиране на голяма коалиция. Водачът - или водачите - сами ще се появят в процеса на работа. Знаем, че нападенията на роботърговците са периодични и следващото ще е след почит една календарна година. За това време могат да се случат много неща. Страховете на Шаол'Бах какво ще се случи ако дадем власт на един -единствен човек са в твърде далечното бъдеще - а ние живеем в мрачното настояще.

      Излишно е да се казва, че при това положение  предложението не срещна противници. Ндро'Бах отдавна нямаше истинско влияние сред младите мъже а мнозина и сред по-старите желаеха да се отърват от роботърговците. Затова Сик'Хак наложи лесно своето мнение в племето. Подготовката  за бойните действията започна трескаво. Макар да му бе трудно Сик'Хак успя да убеди Синовете на Вятъра и Жълтите змии да ги подкрепят с 2500 опитни мъже. Още по- трудно му бе да ги убеди той да е техен върховен командващ, но някак си успя .В главата му минаваше една мисъл която не бе споделил с никого.  неговия народ имаше нужда от една - единна държава. Онзи чието име не се споменаваше днес почти бе успял - държавата на Т'хор Аоб щеше да е империя на Злото и затова се разпадна. Сик'хак искаше да изгради федерация от равностойни племена, които да си помагат. Тя щеше да устои във времето.

      Постепенно шаманите също се обединиха. Те изготвяха по-нови магически заклинания и защити. ковачите  също обединиха сили. Бумерангите ставаха по-добри, копията - по съвършени. Вождът на Голямата Костенурка - Ко'Най, известно време се съпротивляваше на идеята да постави племето си под командването на друг вожд, но сухия сезон дойде и Ко'Най се принуди да поиска помощ  от Съюза. Кладенците му бяха пресъхнали. Той получи помощта, но гордостта му бе пречупена. Скоро след това той доведе още 1000 мъже с копия. Сик'Хак ликуваше.

постепенно всички Още- Южни земи се присъединиха, но земите на Север от Великата пустиня още не бяха дали отговор на неговия повик. Той недоволстваше.

        Трябва да сме единни - ядосваше се той - нима не разбират, че Белия човек ще дойде и при тях?

Но отговор нямаше.

В началото на дъждовния сезон отговор все пак дойде, но той не бе такъв на какъвто се бе надявал.

- Сик'Хак, Велики Сик'Хак. - прекъсна разговора му с вождовете му един млад юноша - извинявам се, че те прекъсвам, но ти ти трябва да видиш нещо важно.

- Какво е толкова важно невъзпитано момче - сопна се той - не виждаш ли че говоря с вождовете на другите племена?

- да, виждам и се извинявам за прекъсването, но това е много важно...всички трябва да го видят...Една жена дойде от Северните земи... изглежда идва през Великата пустиня...но тя е само кожа и кости..

Сърцето на Сик'хак прескочи няколко удара. Дали бе възможно?  Във Великата Пустиня никой не оцеляваше и затова всички я  заобикаляха, което им костваше месеци - но той познаваше един човек, който бе оцелял. Черният шаман Т'хор Аоб. Възможно ли бе Се'Тангароя да се е смилил и над втори човек? Нима Северът му носеше така желаните вести за подкрепа? 

- Велики Духове - помоли се той - дано това е вестта която чакам!

Жената бе мъничка, дори спрямо техните жени и някак  кафеникава наглед,  като се има предвид, че племената от Южната страна на Великата пустиня имаха кожа като въглен.

- Вода! - каза тя през напуканите си устни. Наречието бе  далечно, но думите се разбираха. Дадоха й да пие.  Вече всички присъстваха. Тя заговори бързо, макар завалено:

    - Казвам се К'Хара и съм княгиня на най-голямото от Южните племена...или поне бях доскоро. В племето ми настана небивала суша, с която нашият шаман не можа да се справи. И тогава от юг - през Пустинята дойде друг шаман  който наричаше  себе си Т'хор Аоб и служеше на някакъв забравен бог Оро.

       Сподавено ахване мина през всички. К'хара огледа лицата и каза:

-Виждам, че добре го познавате, затова ще спестя повечето и ще съобщя основното. Т'хор Аоб премахна магията и спечели доверието ти. Той извърши мръсен ритуал с жертвоприношение на овен - и пиене на кръвта му. Аз и стария шаман бяхме единствените , които не се поддадохме, но скоро авторитета на новия шаман нарасна и той иззе цялата власт...за да стане ясно, че използва властта и магиите си, за да превръща хората в послушни зомбита на неговия демон. Към този момент той контролира цялото ми село, само аз и Ксаметек - старият шаман - избягахме.

    последваха нови възклицания  - но този път лицата бяха по-мрачни.

- Накратко - дойдох да ви предупредя - шаманът няма да се задоволи с властта над едно село, нито дори над земите в северната част  от Пустинята. Той иска да пороби целия континент.

Във връзка с тов исках да ви помоля за помощ срещу него, за да го спрем.

Но преди някой да отговори се намеси Сик'хак

 - Съжалявам но ще трябва да откажем. Ти дойде и произнесе неколкократно име  на  прокълнат от нас човек- а ни сме забранили да се произнася името Му .  Чакахме помощ  за общи военни действия от Севера, а вместо това ти се опитваш да посееш уплах в сърцата на смелите войни и на разбиеш единството ни.

Отделно - идваш от Великата Пустинята, която наричаме още и Пустинята на Духовете. Досега ти със шамана и минаването ти през Пустинята сигурно са те направили прокълната. Дори пясъците не те искат. Не те искаме и ние. помощ няма да получиш тук. Върви си.

- Ти ли говориш от името на всички  - тя ги изгледа един по един, но никой не се обади.

Т'хор Аоб дойде от юг и носеше вашият цвят на кожата - тя го изгледа от упор.

-Отново споменаваш това име - ядоса се Сик'хак - но не ще отрека - човека Без Име някога бе наш съплеменник. Той причини много вреди тук,не по-малко от тези които е причинил при вас. но с много труд ние възстановихме стореното. Ако при вас е стигнал по-далече значи вашето племе му е дало повече възможности и сами сте виновни.

 Тръгни на Север, Запад или Изток - все ми е едно - ще ти дадем вода и храна, но не искаме да оставаш тук. 

- Ясно - очите й се впиха в него. Съжалявам че ви обезпокоих. Дано вземете предвид опасността.

- Знаем какво правим - увери я той.

- Не! - отеква силен вик.  Племената се разделиха и Ндро'Бах се отдели от общата маса хора.

Аз няма да проявя неблагодарност и да те пусна с празни ръце. И без това времето ми тук изтече и никой вече не цени съветите ми - ще те придружа.  Ти имаш повече нужда от мен, отколкото тези празноглавци тук.

- Оставяш селото без вожд - погледна го Сик'хак?

- нека не се лъжем - отвърна му спокойно Шаол'Бах  - и двамата знаем прекрасно кой е Говорещия вожд на Черните пръчки. Просто узаконявам положението.

- Сик'Хак кимна - желая ви щастие. При нормална ситуация бих ви оставил двадесет и четири часа в лагера, но сега ще трябва да наруша правото на госта и да ви помоля час по-скоро да напуснете селото. Разбира се ние ще ви дадем фурми, вода, коне и оръжия, но ще ви помоля да побързате. Хората са изнервени, от присъствието на жената.

- разбира се - каза Шаол 'Бах - всичко е в името на хората.

     За миг двамата водачи - стария и новия - кръстосаха погледи, но като че ли нямаше какво повече да си кажат. Ндро'бах обяви че ще отведе К'хара далеч на Запад при горяните.След като К'Хара и Шаол'Бах си тръгнаха племето сякаш се успокои. . Сега вече нямаше никаква опозиция на  Сик'хак който бе избран веднъж за Говорещ вожд на Черните пръчки и втори път - за Върховен командващ на Обединената Армия. тя вече наброяваше близо пет хиляди опитни мъже. Все пак някои вождове искаха да тръгнат първо срещу Стария си враг - Т'хор Аоб. 

 -Има време за това - отвръщаше непрестанно Сик'хак - нека се справим с Белите хора

унесени в подготовката те сякаш не усетиха кога дойде времето за пристигането на Белия човек

- Идат! - разнесе се вик откъм постовете.

Сик'хак изруга - нашествениците бяха подранили  с цял месец. Той се разтича, за да организира съпротивата.

      Сражението бе кратко и кръвопролитно. Капитанът на двата роботърговски кораба имаше към 120 души моряци и 45  мъже бойци - изобщо не очакваше, че ще срещне срещу себе си няколко хилядна армия от подивели чернокожи мъже.  Когато робовладелците влязоха в селото на Черните пръчки то бе безлюдно. Изведнъж залп от стрели покоси  тридесет от нашествениците. Срещу тях се хвърлиха най-добрите бойци. този път оръжията не помага. На мястото на всеки паднал черен мъж изникваха нови трима. Черните мъже имаха желание да умрат, но да не бъдат роби. По-малко от  две дузини стигнаха обратно до лодките....само за да видят, че пътят им е отсечен от многобройни канута.....

     Обединената армия спечели  важно сражение, което повдигна самочувствието им. Те се сдобиха с по-добро оръжие от убитите, което поделиха. След още няколко обречени опита на Белите  хора стана ясно, че Обедината армия е достатъчно ефективна за да се отбранява. Тя вече взимаше и пленници и така научи тайната на  запалителните оръжия и скорострелните лъкове, наречени самострели. Племената по крайбрежията се научиха да обработват желязото и ковяха брони. Белият човек вече  не бе добъре дошъл тук, а властт на Сик'хак крепнеше като никога.

       Но докато те водеха военни действия на единия на запад, Т'хор Аоб успя да покори всички племена на юг. Когато съобщиха на на Сик'хак, че шаманът настъпва той изрече мрачно 

- крайно време е да се разправим с тази гнида. 

     Бяха минали девет години откакто Т'хор Аоб завзе властта  на север, а Сикхак стана Върховен Командващ и почти дванадесет - от първия им сблъсък. Шамана контролираше цялата Северна част на Великата пустиня, а Сик' Хак - Южната.  Предстоеше решителон сражение.

       Когато двете армии се изправиха една срещу друго Сик'Хак забеляза че противника му го няма - той несъмнено се криеше като плъх. Вбесен Сик'хак даде заповед за атака. Копията на хораат му врязоха в противника и го попиляха. настана клане. Всички северянци бяха избити за минути. Сик'Хак бе доволен - сега той контролираше и Севера - но странно никъде не можаха да открият шамана. Все пак  той реши, че противника му вече не бе опасен и може да организира мащабно претърсване на другия ден.

Преди да си легне той потрепа.  - какъв студ само  

- Да, необичаен е, господарю - обърна се към него един от хората му -  толкова е студено, че земята се е втърдила и не можахме да погребем хората.

- Сик'Хак вече кимаше, когато казаното достигна до съзнанието му.

- Какво?

- казах....

- Чух те още първия път...

Шаманът пак бе направил някаква магия. Той пречеше мъртвите да бъдат погребани..но с Каква цел?

     Отговорът дойде минути по-късно. Мъртъвците започнаха да се изправят от полето в което бяха нахвърляни. Минути по-късно те се превърнаха в бездушни убийци. Сега те бяха много повече отпреди, защото към тях се бяха прибавили и собствените им мъртъвци. Раните които им нанасяха бяха твърде повърхностни. хората биещи се със зомбитата умираха и армията от мъртъвци нарастваше. 

-  Сик'хак - какво да правим?  - виковете идваха от всички посоки.

Накрая видял се в чудо той даде единствения отговор който му хрумна... - Огъня...пуснете огъня...............

Утрото ги завари с жестоки поражения. Шаманът бе избягал на север, след като армията му бе разгромена, но хората на Сик'Хак се  бяха стопили с повече от две трети. Той имаше малко повече от хиляда  мъже.

Сик 'Хак бавно осъзна, че не може да воюва едновременно с Белите мъже и шамана. Твърде малко мъже имаше, а те трябавше и да ги разпуска за да събират релотата.

        Той свика Фоното

 - приятели - започна той - останахме малко...налага се да вземем трудно решение...трябва да сключим мир с Белите хора....

викове "Предател", "Изменник", "Подкупили са го", го прекъснаха. Фоно се изроди.  Сих'получи доверието на повечето, но мнозина се отделиха от този ден.  Кождът на Голямата костенурка бе един от тях. Той бе загубил и двамата си синове в кървата бран, а дъщеря му бе отвлечена от Белите мъже.  

- Него мога да разбера -  мислеше си Сик'хак, но какво ще стане ако всеки реши да се дели от Съюза? 

за нещастие мнозина го последваха....

Хората на Сик'хак се смалиха още и мирът стана още по-наложителен. Белите хора не бързаха с мира.  Той самият изреди редица условия сред които бе да спрат с избиването на слоновете и с търговията на роби, както  и да се занимават само с почтена търговия. Да не носят некачествени стоки. Да носят предимно оръжия и одеала или желязо и т.н. От друга страна търговците искаха уверения че няма да бъдат нападани, а стоките им - крадени. Преговорите се проточиха, но като че резултат имаше, макар несигурен и временен. 

     Проблемите с Т'хор Аоб, обаче зачестиха. 

наистина - сега вече след като бе разбит шамана не се решаваше на открит сблъсък, но постоянно създаваше проблеми с магиите си- Ту суша ще удари, то град ще избие, ту мощно земетресение ще тресне или епидемия на шарка ще почне да върлува.

       Следващите седем години от живота на Сик'минаха в непрестанни опити да осигури мира с Белия човек, да върне напусналите Съюза племена и да спре настъплението на Т'хор Аоб. Границата на Южните земи се оформи и постепенно се създаваше една държава - точно каквато си я бе представял преди шестнадесет години. Но изгубен в битките той напълно забрави за Враговете си отвътре.

          Един ден го зарадва неочаквана вест.

- Сик'Хак - казаха му вождовете -племето на Голямата Костенурка е тук. Сик'Хак тръгна със свито сърце. хората му бяха малцина, но това което видя не го зарадва - хората на Ко'Най бяха още по-малко.

-Братко - рече му вождът реших, че трябва да се помирим. Съжалявам за постъпката си, но ти ще ме разбереш. Загубих близки и се разгневих. Бях сляп. Нека има мир между нас. 

Той падна на колене. 

- Готов съм да сложа живота си  и живота на хората си в  в нозете си. Прости ни или ни убий.

После кимна на своите хора - донесете даровете.

- Сик'Хак се взираше несигурно в очите на Ко'Най,  но не можа да открие следа от притворство. 

- Ко'Най ! Стани! прощавам ти всичко - нека бъдем братя! ще съградим нова земя,  в която да текат реки от мед и масло за децата ни. Миналото не ни принадлежи, но бъдещето е пред нас. Ти загуби жена си и синовете, аз наложницата си, но ние имаме още дни и ще имаме още деца.

Спряхме нашествието на Белите ще спрем и шамана.. А сега да празнуваме.

Празненството продължи до късно. Колкото и да се притесняваше Сик'хак не можеше да открие никаква видима причина. На няколко пъти му се стори, че очите на  Ко'Най светят с особен блясък но сигурно бе от виното и факлите. На другия ден потеглиха срещу Т'хор Аоб. Сега сик'хак имаше достатъчно хора и бе решил да се разправи веднъж завинаги с шамана.

 ЕПИЛОГ

Настъплението на  Обединената армия бе така мащабно както никога досега. Въпреки всичките си магии , въпреки зомбитата, въпреки горещините на пустиняат - шаманът не можеше да устои срещу настъпление. Обединената армия губеше хора но не се предаваше, а продължаваше да настъпва. в Края на седмицата пред тях се изправи Черната Кула. 

-Ето я - извика Сик'Хак  след мен. И  в този момент получи силен удар по главата.

Свести се тъмно подземие. крайниците му бяха стегнати от здрави въжета.

Най-накрая си с нас друже - каза му един познат глас. Т'хор Аоб.

- От доста време те  наблюдавам - обяви шаманът - ти бе в основата на първия ми провал. О, знам какво те ядоса толкова тогава. Причината не бе така наречената ти благочестивост, а момичето, което ти отнех... но и аз научих нещо от теб. Ти ме изпрати на смърт в Пустинята, но не пожела да си изцапаш ръцете...е аз станах по-силен и по-твърд....а също и по умен.

Той щракна с пръсти и от сенките се показа Ко'Най.

-вярвам, че познаваш моя помощник - обяви Т'хор Аоб.

- Ко'Най! как посмя да ме предадеш! Аз ти вярвах - извика Сик'хак! 

шаманът се изсмя - О, ти грешиш, това вече не е Ко'Най или поне не в смисъла който влагаш в това понятие...той е напълно лишен от разум и се подчинява на Оро, срещу когото ти така стръвно се бореше... както и всички които паднаха в неизвестните си гробове...

Знаеш ли Сик'Хак - ти си един прекрасен имитатор, но все пак само имитатор. Мечтаеше за империя на равните племена. Отричаше ме и в същото време ме повтаряше. Е аз ще стигна по-далеч - Ще завладея Континента и ще тръгна към следващия. На Оро му трябвата души, а на мен - власт. Смятам да започна с теб. Ти ще станеш бездушна кукла също като моите слуги тук.

Ко'Най! Мия 'Хара! действайте.  ЕДна жена се присъедини към Ко'Най. Те тръгна към Сик'Хак.

НЕ! Изкрещя той и с последни сили  се  изви хвърли в огъня. Той заблиза лицето му, кожата му замириса на пърлено и.....

...........................................................................

Сих'Хак се събуди в леглото си! Студена пот течеше от него.

-какъв ужасен кошмар - каза си той - добре, че е било само сън.

излезе навън,   за да се разсее чрез хладния въздух.....

и бе обграден от хората на Ко'Най, които държаха копия.  - Радвам се да те видя Сик'Хак - каза той, но усмивката му бе студена...а очите му нямаха зеници

КРАЙ НА ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

разказ втори от поредицата Южна Земя - Черният Шаман

                      Черният шаман

Разказ втори от поредицата Южна земя

К’Хара гледаше разтревожено чистото и ясно небе. Вече осем месеца нито капка дъжда не падаше от небето. Племето й недоволстваше. Всеки нейн жив съплеменник падаше вцепенен до пресъхващите локви и  умираше. На няколко пъти княгинята ходи до шамана Ксаметек, но старецът  изпитваше затруднения. Той веднага  се зае с проблема, но когато тя отиде втори път вече личеше затруднението на Ксаметек. При  последното й идване той  заяви направо, че чужда магия му пречи.

- Каква магия? – изуми се К’Хара – тя бе свикнала със всесилието на благия старец. Но шамана само въздъхна:

-Тук е намесена черна магия – само смея да предполагам, каква точно, но виждам, че някой зъл черен маг е намесен.- каза той. – Повече засега не мога да направя.

И ето, че  К’Хара  се взираше в небето и се тревожеше.  Може би точно заради тревогите си не обърна голямо внимание, когато близо до селото се появи Черния мъж.

Той бе особен – с кожа като въглен, много по-черен от К’Хара и нейните съплеменници. Имаше. гладко обръснато  теме и добре поддържана брада. Беше доста висок за южняк – малко не стигаше за да има пет лакътя, докато повечето мъже които познаваше К’Хара не можеха да изпълнят и четири лакътя. Мъжът носеше маска на лицето си, издаваща ранга му, както и шаманска лула. По себе си той бе изрисувал змийски татуировки с червена боя – сигурен знак че е минал през посвещенчески ритуал. 
Непознатият се приближи до К’хара.

-Здравей - представи се на княгинята . Аз съм Т’хор Аоб, шаман и черен маг. Чух, че имате проблеми със сушата. Бих могъл да ви помогна. К’Хара го изгледа преценяващо.

-Странник си тъдява, пътниче. По езика, вида и цвета на кожата ти съдя, че идеш от Още по-южните земи. Чудно ми е, обаче как си минал през Великата Пустиня. Никой не остава жив в нея задълго. Нищо не каза за божествата на които служиш. Нито какво ще поискаш в замяна, за да ни отървеш от безводието? Пък и ние си имаме шаман. Т’хор Аоб, се усмихна презрително.

- Вашият шаман не го бива – не казвам, че е слаб,но за да бъде развалена магията за безводие за безводие, която е направена на селото не е нещо, което е по силите на повечето шамани . Аз обаче мога да сторя това.  С мен е моят бог – Великият Оро. Трябва ми само един овен, за да извърша жертвоприношение. Освен това ще те помоля да накараш племето да изпълни ритуала точно така както аз кажа. А колкото до това какво искам за самия себе си – желая да бъда да оставен да живея близо до Голямата скала и да  правя магиите си в чест на Великия Оро.  На мен не ми трябва нищо друго.

Макар да не харесваше нещо в него, К’Хара бе принудена да се съгласи с условията му. Ксаметек не можеше да се справи със ситуацията, а наемането на чужди шамани,  макар и да не се правеше често не бе непозната практика. Не бе непознато явление дадено село да има има повече от един шаман, макар обикновено единият да бе наследник на другия. Това обаче  не бе задължително. Ритуала по очистването на племето – както го нарече Т’хор Аоб, протече на следващата вечер. По негово настояване се бяха събрали всички жители на селото.

Т’хор Аоб се изправи с ножа в ръце, протегна ги към небето и се провикна:

- Велики Оро, чуй моята молитва! приеми кръвта на този оброк и нека завали дъжд, който да напои земята на тези хора. Нека им върне благините.

След което изрече няколко думи на непознат за всички език.

-Ел-еле-Ахерон-Томеши-Якопо  - и заби ножа в овена. Кръвта плисна силно и се оттече в улея на каменния олтар. шамана сграбчи черпака, загреба от олтара, където вече се утаяваше кръвта  и започна да раздава от скъпоценната течност. Всеки човек мина за миг-два пред шамана, който му подаваше черпака с топлата кръв, за да я сръбне - кой цял черпак, кой по-малко. След което Т’хор Аоб промърмори името на човека и той бе избутан от следващия. Племето не бе голямо, но сега се бе събрало цялото, което налагаше  бързина в действията. Първи пред каменния олтар в редицата бяха старейшните, после воините и накрая – децата.

На К’Хара определено не й допадаше идеята да пие кръв.- Тя, обаче не можеше да покаже пред племето си, че няма да изпълни ритуала, след като вече веднъж го е одобрила. Затова се престори, че пие от кръвта, а всъщност я задържа в бузата—надявайки се при първа възможност да я изплюе. Вкусът я изненада. Кръвта бе мека и топла, и едвам я отдели от устните си. При първата възможност тя изплю, но истински съжаляваше за това. След нея дойде ред на Мия’Кара първа по ред на старейшините тя пое черпака с подозрение и присвити очи, но едвам я отделиха от нея. Една по една черпакът обиколи всички старейшини. След това Т’хор Аоб се насочи към Ксаметек. Когато последният вдигна черпака и едвам-едвам го и допря до устните си очите на черния мъж се впиха в него сякаш искаше да издълбае  душата на Ксаметек. За един дълъг миг старият мъж и младият такъв се гледаха един друг. После мигът отмина. Черпакът продължи нататък. Последните човек все още отпиваше, когато по небето се засъбираха грамадни облаци. В мига в който отпи и последното дете, започнаха да падат първите капки дъжд.

Племето изпитваше детинска радост. Някои хора събираха дъжда в шепите си. Дори К’Хара се усмихваше. Само двама души не се усмихваха.

- Не забравяй какво обеща – й каза тихо Т’хор Аоб и се повлече нанякъде

Ксаметек остана като вкаменен. 

Скоро след тази случка Т’хор Аоб си направи колиба до Голямата скала, малко извън селището. Рядко някой селянин  се  отбиваше него, защото бе близко до гробището, но той сякаш не обръщаше внимание на това обстоятелство. Хората го снабдяваха с продукти, а клиенти все се намираха – най-вече за помените. В колибата шаманът правеше магии, отдадени на своя бог Оро. Наистина – веднъж една девойка, която бе поискала от шамана да направи любовна магия за любимия й се върна пребледняла и отказа да говори какво е видяла, а едно дете озовало се близо до колибата на Т’хор Аоб получи уплах и онемя. Тези сведения, обаче селяните отдадоха на близостта на гробището до колибата на шамана.

Дъждът валя три седмици. Отново имаше посеви и вода за За животните. Един район около Голямата скала се заблати от дъжда, но това не бе толкова голяма беля. В селото знаеха, че могат да  се справят с проблема.

Но  незнайно защо те го подцениха и го оставиха за друг път. Непростима грешка!
Блатото почти не миришеше, поради което малко хора му обръщаха внимание. То обаче се разрастваше.Бавно,  но неумолимо напредваше. Пръв забеляза този факт По’Нис. Една сутрин той проверяваше своите капани когато установи, че блатото се е разраства . Неговата нова граница бе почти километър на юг. То сякаш бе живо.

       Съвета на ‘Хара се събра, но сякаш зъл дух обсебваше старейшините и те не можеха да да постигнат съгласие. Въпроса се отложи за друг път. Тогава все още можеха да спрат разрастването на блатото.  След една седмица се случи непоправимото. Едно от децата играещи до плета се бе подхлъзнало и изведнъж се озовало  в блатото. Тогава всички скочиха. Блатото някак се бе разширило още. То бе стигнало досами портите на селото. Всички се развикаха и разтичаха. Със задружни усилия извадиха детето. Проблемът вече бе очевиден. Никой не смееше да го отрече.

В най-критичният момент Ксаметек потърси К’Хара

–имам да ти казвам нещо важно, княгиньо – обърна се той към К’хара.

– Много съм обезпокоен от събитията в последно време. Размишлявах доста и ми се струва, че съм чувал името на въпросния Оро., който Черния шаман призовава. Това е опасен демон, господар на Подземния свят, надарен с огромна сила. Затворен от хилядолетия в своя подземен затвор той иска да му бъдат обричан човешки души за да може да се върне на Земята. Вече съм сигурен че въпросният демон е сключил сделка с Т’хор Аоб. той му е помогнал да наложи безводието, макар да не мога да го докажа. –изрече старецът.

– Но с каква цел – та нали той го развали? – Обърка се княгинята. 
Ксаметек въздъхна и поклати глава –заслепена си от лесния успех, като другите. Именно защото толкова лесно развали такава сложна магия се съмнявам че тя е негово дело. Още тогава не пожелах да пия кръвта. Забелязах и че ти постъпи така и не те обвинявам. За съжаление повечето се подведоха по лесния път. Навремето нищо не казах, но сега съм сигурен, че чрез кръвта на овена Т’хор Аоб по някакъв начин е извлякъл блатото. – чрез дъжда. На него му трябват души, които да дава на своя Оро, в противен случай вероятно ще заплати със своята –като всички Черни шамани. Чувствам че някак си той му ги дава чрез блатото – но как – не питай. Твърде неясни неща има дори и за мен.

К’Хара тъкмо бе отворила уста за да му отговори, когато в колибата влезе вечно сърдитата Мия’Хара и им каза смръщено:

–К’Хара, Ксаметек, Съветът се събира. Т’хор Аоб каз че ще ни каже причината да съществува блатото, но иска и вие двамата да присъствувате.

К’Хара и Ксаметек се спогледаха. Това бе неочакван обрат.

В голямата колиба присъстваше целият Съвет. Начело стоеше Мия' Хара – по-малка сестра на К’хара. Тя бе умна и съобразителна. Когато бе по-млада между двете цареше добро разбирателство, но откакто К’Хара стана княгиня сестра й се опитваше да я измести и изпитваше силна неприязън към нея. До Мия’Кара стоеше Он’Хара – братовчедка на тях двете по майчина линия, а след това идваше младата им племенница Ри’Хара. Кръгът от старейшини се затваряше от мълчаливата Со’Хара – трета братовчедка на К’хара и Мия’Кара. В един ъгъл стоеше изправен Т’хор Аоб и внушаваше респект.

- Т’хор Аоб иска да ни каже защо се разраства блатото – обяви – Мия’Хара. К’Хара реши да пренебрегне това ново незачитане на властта й – по закон само предводителката можеше да свиква Съвета и да предлага основните проблеми за обсъждане. По късно щеше да поговори със сестра си, сега и тя искаше да чуе Черния мъж.

Т’хор Аоб се изправи. Ръстът му бе внушителен.

–Много мислих защо се появи този проблем с блатото. Непрестанно се допитвах до Великия Оро с надежда да ми прати откровение. – Очите му бавно огледаха всички в колибата И погледът му се спря на Ксаметек – и Той ми го прати. И преди изпитвах съмнения, но вече съм сигурен. В нощта на благодатния дъжд ритуалът по очистването не е бил изпълнен както трябва и така сме разгневили Великия Оро. Някой съзнателно е нарушил ритуала - той премести поглед от Ксаметек към стоящата до него К’Хара. За момент тя имаше чувството, че душата й се разголва пред Черния мъж и той знае всичките й тайни. После той отново премести погледа към стареца и бавно и отмерено рече

– Ксаметек –отричаш ли, че не си пил от кръвта на овена?

Когато Ксаметек потвърди, че не е пил последваха  шокирани възклицания, вследствие на почуда и гняв.

- Ти Лъжеш шамане – скочи –К’Хара – ти самият си направил магията за безводие за да я развалиш после обиняваш други.

-  При цялото ми уважение - не знаех че си специалистка по магиите, княгиньо – тихо каза Т’хор Аоб -. Или може би говориш не със свои думи, а със думи на Ксаметек. Явно му имаш голямо доверие, въпреки че той обича да нарушава правилата. Отговори ми моля те на един въпрос – ти знаеше че Ксаметек е извършил нарушение преди да дойдеш на Съвета нали?

–Отказвам да отговарям на наглите въпроси на един...

Тихо –гласът на Мия’Хара прогърмя в колибата. На неговите въпроси може и да не отговаряш. Но пред Съвета си длъжна да отговаряш. Знаеше ли че Ксаметек е нарушил ритуала преди да дойдеш тук?

-Да, но...

-И не го сподели с нас.?! Мисля че чухме достатъчно.

Сега вече К’хара се ядоса – на първо време целият този Съвет бе свикан без мое знание и одобрения. имах време едвам да потърся Ксаметек за съвет, и току-що научих от него че не е изпълнил ритуала и причините поради които е сторил това. Нямах време да съобщавам това на когото и да е било. Да не говорим че не аз предложих как да се решават проблемите.

Мия’Хара не й остана длъжна – Съвета бе свикан поради голямата опасност за племето от разрастването на блатото. Ти не се нагърби със тази отговорност, а някой трябваше да я свърши. Следващата по ранг след теб съм аз, така че свърших необходимото и призовах всички засегнаги. Първото което направих е да те уведомя, нямам вина, че събитията протекоха така бързо. Не е вярно че си нямала време да съобщи за провинението на Ксаметек – щом си знаела трябваше с това да започнеш, тъкмо щяхме да слушаме само теб. Но ето сега – даваме ти думата – как предлагаш да накажев Ксаметек? Ти си княгинята – ти се произнеси.

К’хара пребледня, почервеня, позеленя. Тя бе във видимо затруднение, защото не смяташе, че трябва да наказва Ксаметек и реши да направи последен опит.

- Преди да говорим за наказания – пое си дъх  К’хара – нека си спомним колко път ни е помагал Ксаметек . Колко пъти ни е носил дъжд за посевите, колко пъти чужденците не са ни побеждавали заради него. На колко жени е изродил децата

– всичко това е вярно - отвърна Мия’ Хара –  и ние сме му признателни, но това е в  миналото. В настоящето Ксаметек не успя да се справи с безводието а бъдещето ни е застрашено от него. Най-разумно е да си тръгне от селото.

Преди да бъде казана и една друга дума се намеси самият предмет на спора – Ксаметек-
-Стига. Няма нужда от повече препирни. Добре разбирам кога не съм желан повече някъде. Ще си отида сам.
Той кимна на К’Хара и тя разбра, че той не желае разпрата да продължава

-Няма какво повече да се каже – промърмори Он’кара

-Напротив –отвърна Ксаметек – може да се каже много, но няма смисъл. Боя се, че когато разберете грешката си, ще бъде много късно. Имах добри основания да не изпълня ритуала. 

Струва ми се, че това е нещо което трябва да се преценява от Съвета – остро каза Мия’Хара

Когато Ксаметек и К’хара двамата излязоха отвън известно време мълчаха след което той каза – налагаше се да отстъпя така К’хара. До днес знаех, само че Т’хор Аоб е силен – сега разбрах и че е хитър. Ако бяхме подложили на гласуване моето оставане щеше да се озовеш сама срещу всички. Мия’Кара и Он’Хара са много близки една с друга. Черният шаман щеше да ги подкрепи. Со’Хара е справедлив жена, но противника ми извъртя много ловко нещата, а Ри’Хара  е млада и боязлива. Ако  Съвета бе гласувал  щеше да стане ясно, че княгинята е срещу Съвета си и нямаше още дълго да се задържиш на власт.

-Не съм сигурна, че искам тази власт в настоящия момент –ритна един камък К’хара.

-Напълно те разбирам, но ако племето избере Мия’Кара на твое място – защото тя е основната кандидатка – ще стане много по лошо. Ти си спирачка за амбициите на Черния мъж, но ако дойде Мия’Кара тя само ще помогне на плановете му. Вероятно си мисли, че ще получи власт чрез него, но тя всъщност не осъзнава че е просто една играчка на Т’хор Аоб. Когато вече не му трябва той ще я изхвърли като непотребна вещ. Много ме е страх че Черният мъж ни води към Ада

К’хара дълго гледа след стареца. Дори не почувства кога Т’хор Аоб излезе от колибата и озова зад гърба й.

-Най-после това което трябваше да бъде свършено е налице  – изрече той. Тя го изгледа с нескрита омраза. Той спокойно посрещна погледа й и изрече:

- Мрази ме, щом искаш, но се запитай защо не издадох и теб, че не си пила от кръвта на овена. Впрочем това няма значение – сега ще повторим процедурата..

К’Хара остана като вцепенена. Тя приглади   косата си и се втренчи в нищото. По настояване на Т’хор Аоб Съвета взе решение цялото племе отново да премине през ритуала. К’хара размишляваше ка да постъпи. Не й се искаше жертвата на Ксаметек да е напразна, но категорично не можеше да плюе на принципите си. След известно колебание  се възпротиви и обяви че няма да го изпълни при никакви условия. Това й държане наложи нейното смъкване от поста. Да имаше как биха я махнали й от длъжността на старейшина, но този ранг бе доживотен. Нямаше много варианти за нова княгиня. Он’Хара се отказа предварително, при което Мия’Хара се оказа единствената кандидатка.
Ритуала бе повторен, като К’хара бе единствената която не участваше. Два дена след повтарянето на ритуала блатото спря да расте. Шаманът каза, че намаляването му ще отнеме известно време и хора забравиха притесненията си. Оградиха блатото и забравиха за него

След седмица ковачът Рек’Ар отиде при К’Хара силно разтревожен.

-К’Хара знам, че вече не си княгиня, но от всички старейшини само ти ще вземеш насериозно това което сега ще ти кажа..

Сигурно помниш моето момче, което преди малко повече от две седмици падна в блатото. Държи се странно.

-Какво разбираш под странно – стресна се К’Хара.

-Най-добре ела сама да го видиш изрече притеснено той.

К’хара побърза да последва ковача. Видяното я смути. Младежът сякаш бе пораснал с цяла глава за две седмици, бе се разширил в раменете, а очите му гледаха с празен и безчувствен поглед. Сякаш бяха от стъкло. Когато тя се пресегна към него юношата се озъби и я перна грубо по ръката. Сега тя вида че зъбите му са остри като на вълк, а реакцията – мълниеносна.

К’хара не на шега се изплаши. Реши че трябва да занимае Съвета с проблема. Въпреки че не бе вече княгинятя все още оставаше една от старейшините на племето. И бе отговорна за това което се случавше в него. Надяваше се, че все още не е късно да се чуе гласът на разума. Т’хор Аоб трябваше да бъде спрян на всяка цена.

Когато съвета се събра тя изложи проблема:

- Разбрах, че детето което падна в блатото е променило държането си. Лично го видях, след като баща му ме помоли. То е пораснало твърде бързо и е станало много агресивно. Освен това е станало необбичайно силно и бързо. Няма съмнение че блатото му влияе.

Т’хор Аоб се плъзна като някаква сянка. Този човек се бе сдобил с твърде много власт напоследък, а това бе твърде обезпокоително. Той на практика вече бе част от Съвета.

-Да, разбира се, че момчето е съзряло по-бързо след като е било в блатото – изрече той. - Не исках да ви казвам всичко отначало, за да не ви изплаша – но ето ви истината – Ритуалът и блатото са свързани тяхната цел, не е само да се премахне безводието, но също така мъжете да станат по-млади и по-силни, а момчетата по-яки. Така по-лесно ще можете да завладеете други племена. Кажете от колко време не сте имали убедителна победа над другите племена? Аз ще ви кажа – от твърде дълго. Сега Великият оро ви изсипва своята благодат. Той иска да види вашето вашето мъжество. Блатото е израз на неговата любов към вас. Всеки които се потопи в него ще се стане безсмъртен. Той няма защо да се бои от болести нито от остриета. Кой от вас смята че съм постъпил правилно?

Радостни викове обзеха стаята.

-Чакайте , той не казва цялата истина– опита се да ги надвика К’хара. - Аз видях сина на ковача и той изглежда всичко друго но не и безсмъртен. Този мъж не ни казва какво ще е цената за това безсмъртие.

Но речта на шамана бе въодушевила всички. Всеки желаеше  да е по-силен, по бърз, по-умен. Кой не би искал да владее други племена.

Дори да бе имала най-малки съмнения относно целите на шамана жестоката му усмивка окончателно я убеди, че те те не вещаят нищо добро. Самото нападение над другото село протече удивително лесно. Мъжете от О’Хара съседното племе се биеха със страшна ярост. Изнадани другоселците отстъпиха и бързо се предадоха. Черният шаман настоя да сринат техните идоли. По това време той се ползваше с такава почит че К’хара не бе сигурна кой всъщност управлява племето –княгинята Мия’Хара или  шамана Т’Хор Аоб.

Скоро тя имаше случай да се убеди, че властта на сестра й е далеч по-малка отколкото тя си мисли. К’хара бе близо до нейната колиба когато дочу да разнасят гласове от нея.

-Не съм те овластила да даваш заповеди от мое име – беснееше новата княгиня. – Ако ритуалът бъде извършен и над съседното племе както желаеш, те ще се изравнят с нас в очите на Великия ОРо 

-Не се нуждая  някой да ми дава власт – суровия бас на Т’хор Аоб не можеше да се сбърка. Аз стоя много над теб и подобните на тебе. Сделката която сключих с Великият подземен старец ме поставя над всички вас. Ако наистина си повярвала и на половината ми думr значи си много по-глупава от колкото вярвах че си. Вашите души са продадени и вие всички ще бъдете роби на Великия Оро в мига в който той се върне – или мои роби, ако той ви предостави на мен. Затова се нуждая от още и още души – за да разширя допълнително отвора през който той ще излезе. Когато това стане и блатото превземе всичко всички ще стоите еднакво ниско в очите Му. Единствен аз ще се радвам на неговото благоволение и ще управлявам всички ви от негово име.

До няколко часа ритуала ще бъде приложена над съседното село. После ще завземе нови села. – докато не наложим нова империя на Мрака. Мия’Хара пребледня

-Ти ме излъга!- изпищя тя – няма да допусна това да се случи. Само да дам заповед и ..
-По’нис! Ро’нис! Тя забеляза, че в  колибата влязоха двама снажни мъже  - заловете този негодник .

Т’хор Аоб се усмихна, но усмивката му бе зловеща.

- Много надценяваш влиянието си, драга. Не мисля че ще стане точно така. После произнесе ясно и отчетливо.

-Вие двамата - Заловете я! Двамата рязко тръгнаха към нея и я хванаха здраво. едва сега Мия’кара забеляза оцъклените им очи.

-Не – тя пищеше и се дърпаше – но бе безсилна – не може да правите това. Аз съм вашата княгиня.

Коя си била няма значение – отвърна и той. Ще имаш голям късмет ако не те предам на демона, а да те задържа за своя робиня. Всички които пиха от кръвта на овена, ще станат зомбита, които аз лесно ще управлявам, някои по-трудно – други – по –лесно. Скоро и ти ще ми се подчиниш, а дотогава за твое добро е да стоиш вързана.
-Никога! – извика тя! – АЗ съм свободна жена...

-Млъкни! – извика той -  ще правиш само това, което кажа аз.

Противно на желанието й устата й сама се затвори.

-От този момент – обяви той – ако ти кажа да скачаш ще скачаш, ако ти кажа да лягаш ще лягаш, ако ти каза да не говориш няма да говориш.  В името на Великия Оро, не исках да прилагам насилие, но ти ме принуди и сега ще се подчиниш на моята магия.

К’хара слушаше в замая – изглежда че шамана щеше да се сдобие с власт над цялото село. А може би и над други села ? какво да прави? Да извика Ксаметек? Къде да търси? И дали през това време Т’хор Аоб няма да приведе в действие плана си? А със сестра си какво да прави? Мия’Хара си бе получила заслуженото, но можеше ли да я остави на съдбата й? Докато трескаво размишляваше двамата мъже излязоха от колибата, последвани от шаман нейният шанс – тя се втурна в колибата
Ако  шамана бе прав, че всички които са пили от кръвта ще станат зомбита, а блатото ще ускори този процес, не трябваше ли да предупреди някого извън селото?

Тя започна да се измъква бавно  извън оградата. Съплеменниците й въобще не й обръщаха внимание, а се щураха насам –натам, изглежда че лудостта ги обземаше. В този Момент се показа шаманът и я забеляза. Хванете я  - извика той – измъква се. К’хара не изчака да провери дали някой ще последва призива му. Тя се затича и тича, и тича, докато се увери, че е селото е много зад гърба й. Едва тогава си позволи да изпадне в истеричен кикот.

                                  КРАЙ 

                             на  втора част

Разказ първи от сборника "Южната Земя" - Т'Хор Аоб. Началото.

                                                  Предговор

•         Преди доста време, когато започнах да пиша един мой разказ – „Ничия земя”/той така и не видя бял свят/ по средата му се появи личността на Т’хор Аоб за която бях замислил първоначално една страничка, но той изпълни половината разказ. Когато видях, че черния маг се сдоби със самостоятелен образ реших да направя цял разказ само за него /”Черния шаман”/, но след време разбрах, че всъщност ще оформя трилогия, а още по-късно стана ясно, че смятам да напиша малко сборниче с разкази за Южната земя-  четирилогия , пенталогия или дори  хексалогия . В тях шамана Т’хор Аоб заема централно място. Голяма част от първоначалните ми идеи бяха преработени. Докато пишех бях под влиянието на Алиша Кийс и Рияна, тъй като непрестанно си пусках тяхната музика най вече Girl on fire, Rehab и т.н.. Дано написаното ви се хареса. И накрая. Замислям за в бъдеще да има и книга-игра с Т’хор Аоб, която да си върви успоредно с книжката за южната земя. И по този повод:

Благодаря на Джордж М. Джордж който ме вдъхнови с „Джонгата”, може да си познае шамана. Посвещавам му това произведение.

                                                       

                                      Няколко думи за света на Южната земя

 Ако пишех за света на Земята,  Южната земя щеше да отговаря по форма Австралия и по обичаи и култура на Западна Полинезия /съжалявам, че не можах да нарисувам карта/. В най-северната му част се намира Великото море, което се пада там, където при нас съответстват Тиморско и Арафурско. Южно от него се намира Южната земя/Австралия/. Там където е нос Йорк съм сложил Южните племена. Сред тях най-значимо е племето ‘Хара /описано в Черният шаман/ . На изток тези племена граничат с Морето на Сълзите/Коралово море/. Името му идва от хилядите роби загинали в него. Западно и южно от тези племена е Великата пустиня./Обединил съм Голямата пясъчна Пустиня и пустинята Гибсън в едно цяло/. Ако някой успее да я пресече, на запад ще стигне до Великото княжество/От земята Арнем до платото Кимбърли/ Земите, които в Австралия са от Пилбара до Девилс Леър съм приел че са Неизследваните земи, където щъкат разбойници и горяни. Ако Великата пустиня бъде пресечена на юг, човек ще стигне до Още по - южните племена. Сред техния конгломерат изпъква племето Ка’они където започва нашия разказ

П.С. авторова бележка – въпреки че съм използвал Австралия за континент, не познавах цялостно обичаите на австралийците, затова съм използвал културата на Западна Полинезия за Южната земя, тъй като за за Полинезия съм чел доста. / най-вече – островите Самоа и Фиджи/ . За островите Самоа съм се уповавал на Рут Бенедикт, а за за религиите на Полинезия, Самоа и Меланезия съм чел Токарев. Южняците в друг свят щяха да бъдат маори . Те са две категории – южняци със цвят като спечена кал и южняци, живеещи по на юг със цвят на въглен. 

                              От АВтора 

                             Т’хор Аоб. Началото

            

                                                                     ПРОЛОГ

             Ндро’бах, Големият вожд на племето Ка’они гледаше залеза и се мръщеше пред сложната дилема . Той не обичаше трудните решения, те смущаваха простичкия му и спокоен живот. ОТ него никой не искаше много – да накаже някоя Таупу 1 или някой разлигавен Манайа 2, ако не си вършат работата и да внимава Говорещите вождове 3 да не го свалят от власт, но в това се състояха почти всичките му задължения. Но ето, че сега бе принуден да вземе именно такова неприятно решение. Той бе Главен вожд на Ка’они вече от две пъти по десет години и още веднъж по четири и бе преживял доста проблеми, но не и като този който се задаваше. Той всмукна от лулата си, и отново се загледа в залеза. Колко просто започна всичко

* * *

       Всеки младеж, който достигне определена възраст трябва да отиде на посвещенческо изпитание, за да заслужи новото си име. Накрая дойде време и на Шаол’Бах малкият син на Ндро’бах да заслужи своето име.

Бащата го изпрати давайки му напътствията си.

- готов ли си сине?

- По-готов няма да стана татко!

- Тогава слушай! Не изпадай в гордост. Остави Духовете да те водят.

- Непременно татко!

- Смири сърцето си. Бъди готов за скок, но не скачай преди да е дошъл момента. Великият Дух, Са’Тангароа ще бъде с Теб

Когато видя че момчето няма какво повече да каже го попита. – Накъде ще поемеш. Към Бурното море? Към Незнайните земи?

- Не, смятам да потърся себе си в Великата Пустиня.

Ндро’бах трепна. Великата Пустиня бе коварно място, здрави мъже бяха оставили костите си в нея. Но той нямаше право да се меси в решението на сина си, затова само го попита

- Сигурен ли си, сине? има и други пътища.

- Вече съм го решил - отвърна Шаол’бах и разговорът приключи.

* * *

Шаол’Бах се забави осем дни и Ндро’бах сериозно се притесни. Великата пустиня бе опасно място дори през дъждовният сезон, а сега сухият сезон бе в разгара си. Но ето, че момчето – не, всъщност младежа - поправи се Ндро’бах –се върна. То бе изменено – отслабнало, но в очите му се четеше решимост. Сякаш бе открило Пътя.

- Поздравявам те Шаол’бах – обръна се той към него. - Ти оцеля.

Младежа кимна, но очите му бяха вперени някъде към хоризонта. Вече не се се казвам Шаол’ Бах. Казвам се Т’хор Аоб.

Лицето на Ндро ‘ Бах потъмня – “УКротител на демони”. Не надскачаш ли боя си? Можеше да избереш по-земно име.

- Не съм избрал името си. То избра мен. – каза Т’хор Аоб и след кратко мълчание прибави – получих велика „лечителска магия”.

Баща му трепна. Наистина някои от младежите получаваха умение да контролират духове и ставаха известни шамани, но никой не бе успял от толкова млад. Обикновено „лечителска магията” се наследяваше от някой по-стар шаман, който ти е роднина, редки бяха изключенията, а Шаол’ Бах бе много млад. Още повече – за велика „лечителска магия”. Но Ндро’ бах реши да не оспорва името на сина си, времето най-добре щеше да покаже дали говори истината.

Фоното се събра да посрещне младежа и Ндро’Бах се възползва от ситуацията.
- О’ Велик Фоно, именити говорещи вождове, велика матаи, о вие манайа и таупу – моят син отиде на дълго посвещаване във Великата пустиня и великият Са’ Тангароа го пощади. Великите духове бяха благосклонни и сега той се върна с ново име при нас – посрещнете Т’хор аоб и неговата лечителска магия.

Поздравите още не бяха заглъхнали, когато се изправи Ра’найа. Тя бе много стара, най-старите мъже твърдяха, че тя е лекувала бащите им. Рядкост бе жена да бъде матаи 4

-Измама – викна тя – този пикльо който довчера си бършеше сополите не може да укроти никакъв Дух, който аз не познавам. Всички Духове са подчинени на Са’ Тангароа, а аз говоря с него и щях да знам ако той ти бе отстъпил такава власт.

Всички се смълчаха, но Т’хор Аоб остана спокоен.

-Ра’найа – каза той - ако имаш да казваш нещо на великия Оро кажи го сега, защото ще умреш до няколко минути.

Ра’найа побледня, отстъпи назад…и настъпи изскочил сякаш от нищото тайпан. Секунди по-късно тайпана впи зъби в босия й крак. Жрицата изпищя, но беше късно. Агонията й сякаш беше безкрайна.

-Тя беше фалшива пророчица и не заслушваше своите татуировки. - Обяви Т’хор Аоб. Ще хвърлим тялото и на чакалите, а няма да го запазим, както се полага на свята женd. Племето се съгласи единодушно. Т’хор Аоб вече бе извоювал не просто своето място в него – той бе извоювал своя тотем – тайпана. Но Ндро’бах, който единствен се наведе над старата жрица продължи да гледа след момчето завърна се от Великата пустиня. Една дума изречена посмъртно от жрицата го бе смутила. „Демон”. Никой друг не я чу, но Ндро’?ах бе убеден, че матаи я произнесе по адрес на духа, призован от сина му.

През следващият няколко дни нищо смути живота на племето. Въпреки че Ра’найа умря нейната смърта не се усети, защото Т’хор Ао бързо запълни мястото й и започна да лекува хората. Изглежда, че „лечителската магия” му действаше, въпреки че никой не бе чувал името на духа, който той призоваваше - Оро. По някога от шатрата му ще се чуе щракане на зъби на крокодил, друг път - съскане на змия. А от шатрата се показваха странни сенки и повечето хора я отбягваха нощем. Но никой не можеше да оспори, че „лечителска магията” работеше

След известно време Т’хор Аоб построи голям черен олтар и поиска да му носят животни чиято кръв да изсипе на олтара – твърдеше, че магията става по-силна. Това че някои се мръщеха не го смущаваше. След смъртта на Ра’найа нямаше кой да му се противопостави, властта му бързо укрепваше. Т’хор Аоб често бе придружаван от тайпан, който бе и негов тотем. Никой не желаеше да гледа да му даде категоричен отказ, докато змията бе наблизо. Освен това той бе поел задачите на старата Ра’найа и селото процъфтяваше.

Нещата започнаха да излизат от контрол за пръв път около Племенната битка. Племенната битка си беше събитието на годината и имаше развлекателен уклон - едното племе нападаше другото в опит да открадне невести, а другото ги чакаше в засада. После следваше бой с тояги и тъпите страни на копията. Накрая всички си разменяха подаръци, а отвлечените жени често оставаха с бъдещите си съпрузи. Този път обаче събитията не протекоха така. Т’хор Аоб намери няколко младежи на които кръвта им кипеше.

- Приятели, обърна се той към тях – не ви ли омръзна всеки път Племенната битка да протича по един и същи начин?

- Какво искаш да кажеш? –попита го един от младежите

- Не ви ли омръзна да се съобразявате вечно с някого – та битката винаги протича по един и същ начин. Защо не завладеем съседното племе Ро’нуми, така ще диктуваме условията?

- Но това е само игра?

- Във всяка игра има елемента на сериозност – обади се шаман – не се ли замисляте, че така пикаем на нашата чест.

Младежите се замислиха. - Фоното няма да позволи това. – обади се накрая един от тях.

Т’хор Аоб се усмихна – оставете на мен да се притеснявам за Фоното. Ако направя копията ви непобедими, обещавате ли ми да правите каквото ви кажа.

- Разбира се – извикаха – те в един глас.

- тогава донесете ми след битката всички каменни статуи на Духовете, на съседното племе. Само това искам от вас.

За мигове той получи съгласието им.

Битката ме неописуема. Тъмна мъгла се стелеше и племето Ро’нуми трудно виждаше и на един лакет пред себе си, но младите войни от Ка’ они виждаха като в ясен ден. Те избиха голяма част от враговете си, докато те се сетят да се предадат. Взеха със себе си всички хубави жени и много роби. Шамана гледаше безучастно.

Един млад войн му каза – никога не сме имали такава битка Т’хор Аоб – в знак на признателност носим и каменните статуи на Духовете на Ка’они.

Шамана кимна. Той се изправи в цял ръст и извика:

Мъже и жени на Ка’они! Вижте каква славна победа постигнахме днес помощта на Великия Оро. Ра’найа бе стара и изкуфяла – не смееше да се осланя на други духове освен познатите. А как помогнаха те на враговете ни? Вижте какво ще направя – И той сграбчи едно копие и започна да чупи статуите. Мнозина изтръпнаха. Сред счупените статуи бяха немалко богове които почиташе и собственото им племе, включително и ’Са’Тангароа. Но шаманът сякаш не забеляза.

- Следващата битка ще е още по-великолепна. Щом Великият ОРо е с нас, няма защо да се ограничаваме до едно племе – нека завземем всичките ни съседи.

Отзвука бе смесен. Младите воини горяха от нетърпение да се докажат в нови битки и да натрупат още плячка, но по-старите започнаха да клатят глави. Ндро’бах се умисли. Това все по-малко бе сина, който познаваше.

* * *

Следващите битки протекоха от гладко по-гладко. В последния момент се появяваха различни природни явления – облаци, мъгла и други които пречеха на противниците на Ка’они, но не и на тях. Копията им ставаха по-силни, враговете падаха един по-един.

Но всяко хубаво нещо си има своя край. Дойде ден когато Говорещият вожд Сик’хак дойде при Т’хор Аоб:

-шамане, всичко е хубаво досега, но много хубаво не е на хубаво. Съседните племена са се уплашили от нас и са решили да се обединят в голям племенен съюз. Сега може те да ни превземат.

Т’хор Аоб помълча и каза.

- С помощта на Великия Оро аз мога да се справя и с това, но тук вече ще се наложи да правя голяма магия. Манната ми не достига. Ще ми трябва кръвта едно робиня за всяка битка за да всея смут във редиците на враговете.

- Човешко жертвоприношение?! - ужаси се Сик’хак.

- Е, аз съвсем не задължавам никого. Ако предпочиташ враговете ни да ни избият….

- Винаги можем да кажем, че сме се увлекли и да им върнем заграбеното – каза Сик’хак.

- Сам не си вярваш. Нещата стигнаха твърде далеч за да има връщане. Не или те.

Сих’хак дълго гледа след себе си, докато се отдалечаваше.

* * *

Разбира се предложението се прие. Как определиха чия ще е робинята – вероятно чрез жребий – Т’хор Аоб не попита. Нямаше нужда някой да му казва, че робинята е била на Сик’хак, видя го в очите му.

Още същия ден избухна свада между обединените племена. Загубата им бе предрешена. Но това бе само една битка. Войната се изостри. Всеки път когато им се стореше, че краят е дошъл – войските на враговете се обединяваха отново и имаше нужда от нови човешки жертви –нови и нови. Ако някой напомнеше на шамана колко гнусно е човешкото жертвоприношение, той отвръщаше, че това са робини от чужди племена. Сик’хак подозираше че шаманът прави някаква магия, за да продължава сблъсъкът постоянно и да има нови и нови жертви. Отдавна всички вождове и таупу бяха изгубили своята роля.

И все пак нещо се промени в мрачното ежедневие

* * *

Войните се върнаха след битка. Бяха прашни, изморени, кървящи и най-лошото – победени. За първи път откато Т’хор Аоб беше сред тях магията не работеше.

- Ти ни излъга извика Сик’хак. Толкова усилия от наша страна, толкова жертви, скарахме се с всички съседи, и за какво – ти се провали. Отдавна дойде време да си ходиш.

- Не, не аз – ти се провали Сик’хак. Отвърна шаманът а очите му горяха. През цялото време докато се свързвах с Оро усещах смущения. После се съсредоточих и разбрах, че те са от твоята шатра. Ти си запазил някой от идолите.

- Да, запазих – извика Сик’хак с нищо не можеш да ме убедиш, че твоят демон е по-добър от главният ни бог – Са’Тангароа и показа статуетката.

- Ето какво ще направя с твоя Са’Тангароа – изкрещя Т’хор Аоб вън от себе си , грабна статуетката от ръката му и я удара в земята.

Тя стана на парчета!

А с нея и авторитета на Т’хор Аоб.

В първия миг и той не разбра какво бе направил.

Никой не вярваше на очите си.

После тръгнаха към него.

Т’хор Аоб възвърна разума си.

- Приятели нека бъдем разумни…

Но нито думите му, нито змията на рамото му можеха да му помогнат. Той бе престъпил много табута, но последното бе немислимо. Тогава се намеси Ндро’бах. –Съплеменници, съплеменници, нека никой не каже, че сме диваци. Ще има съд. Т’хор Аоб ще предаде тайпана и ще бъде затворен, а Великият Фоно ще се събере за да съди деянието му.

* * *

                                                 ЕПИЛОГ

Ндро’бах, Големият вожд на племето Ка’они гледаше залеза и се мръщеше пред сложната дилема . Той не обичаше трудните решения, те смущаваха простичкия му и спокоен живот. ОТ него никой не искаше много – да накаже някоя Таупу или някой разлигавен Манайа ако не си вършат работата и да внимава Говорещите вождове да не го свалят от власт, но в това се състояха почти всичките му задължения. Но ето, че сега бе принуден да вземе именно такова неприятно решение. Той бе Главен вожд на Ка’они вече от две пъти по десет години и още веднъж по четири и бе преживял доста проблеми, но не и като този който се задаваше. Той всмукна от лулата си, и отново се загледа в залеза.

Сам не бе усетил стъпките на Сик’хак.

- Ндро’бах, Фоното взе решение – прокашля се той - можеш да го приемеш или вече да не бъдеш Главен вожд.

- Нямам ли думата – повдигна вежда той.

-Боя се че не. –отвърна тихо Сик’хак. Съвета е единодушен кат никога. Съжалявам

* * *

В шатрата бе тъмно, но очите на Т’хор Аоб горяха. Ндро’бах се питаше за какво ли мисли младежа. После очите на Т’хор Аоб и Ндро’бах се засякоха в мрака и Главният вожд изведнъж разбра – това вече не бе неговият син. Който и да се бе върнал от Великата пустиня, синът му завинаги бе останал в нея.

-Племето взе своето решение- гласът му прозвуча твърдо – Прокуден си навеки, а вещите ти ще бъдат изгорени. Олтарът –сринат. Не можеш да вземеш змията. Ще тръгнеш към Великата пустиня така както дойде – без нищо. Ако имаш късмет и   Са’ Тангароа се смили над теб се оживееш.

-Късмета и жалкият дух Са’Тангароа нямат нищо Общо. Оро ще ме защити. Т’хор Аоб се изправи. Дори така той бе по-висок от повечето си връстници. Пак ще се срещнем.

-Надявам се, че не - поклати глава Ндро’бах.

-Доста неприятности причини.

Но той само се усмихна мрачно

После пое по пътя.

Пустинята го очакваше.

----------------------------------
1Винаги когато се съберат група девойки една от тях е Таупу – принцеса. Таупуто е девойка от родословието на вожда, най-често по женска линия. Всяка момичешка група си има своята Таупу. От това, че е принцеса не произтичат някаква сериозно привилегии, освен че е един вид церемониалмайстер – грижи се за храната, пиенето и угощенията и поради това се радва на почит, защото добрият пир символизира плодородие.

2Мъжки еквивалент на Таупу – ще рече принц, но привилегиите и задълженията му са същите.

3 Великият съвет/Фоно, състоящ се от Говорещи вождове, Обикновени вождове, Матаи и Големият вожд.

4 Всяко племе има един матаи – главатар. Той има власт на живота и смъртта на хората в племето и е с ранг на говорещ вожд.