ЗАНДАЛА: Злато и Сребро

                                          Опрощението на Аргилар


посвещава се на Върджил Дриймънд.
След Тигрово Око, светът е малко по-разчичен.

     Кеноб чакаше   в петък полунощ, когато прилива започва да се отдръпва и  Аргилар се показа в цялата си прелест. Неговите златни и сребърни колони искряха, току-що изкъпани от морето. Такъв град не се вижда всеки ден. Всъщност вижда - се веднъж в живота (но Кеноб бе магьосник и неговият живот бе необичайно дълъг, така че той бе виждал още два такива града). Пред Кеноб застана висок мъж със сребърна кожа, сребърни очи и сребърна коса.
- Отдалеч ли идеш странниче? - попита той.
 По отдалеч  отколкото предполагаш. - Отвърна Кеноб. Търся  ковач във вашия град.Най-добрият.
Очите на водача му се опулиха.
-  Отдавна никой не е идвал с такова искане каза мъжът и го заведе. пътят бе дълъг, а те мълчаха, но Кеноб не подхвана разговор. Той си имаше да мисли за свои неща. Ето тук - каза мъжът - живее Еклинд. Той е най-добрият ни ковач.Кеноб влезе вътре. 
-ИЗчакай ме тук - каза той на мъжа. След което прибави. чакай - как ти е името?
за какво ти е подозрително попита мъжа?
бих желал да зная как се казва водача ми - каза Кеноб. Мъжа видимо се отпусна - в такъв случай, знай че аз съм Родрик, най-добрият водач в АРгилар. Кеноб кимна - нека бъде така.
Той влезе при Ковача.
-Здравей -  поздрави го той. - чух че те хвалят като способен ковач.
-Истина е изправи се Еклинд. Той бе снажен златен мъж. не обича да се хваля, но малко неща могат да ми опрат.
Кеноб не изрази видимо радостта си, но кимна.
-В такъв случай ето ти една задача  която ще те затрудни - дъ създадеш една корона.
- Само това - каза ковачът  -пфу -  правил съм хиляда корони....
- Тази корона е различна - предупреди го Кеноб...тя ще бъде магическа...възможно е след вреем при определени условия, при определени обстоятелства именно чрез нея да бъде развалено проклятието на Аргилар, градът на Боговете. Като свършиш Короната трябва да ми кажеш дали искаш да ти заплатя със злато - мога да те направя приказно бога - или ще чакаш години и векове, за да бъдеш заплатен по друг начин.
Сега интересът на ковача се изостри - ти магьосник ли си.
- не обичам да се хваля,но малко неща могат да ми се опрат - отвърна Кеноб.
-Ковача се засмя с гръмък смях.
-така и не чух името ти.
-Защото не съм го казал - сега и Кеноб  се усмихна.  - Доверчивият магьосник е мъртъв магьосник.
 - Е, какво ще кажеш - готов ли за  предизвикателството?
-  това ще бъде най-голямото предизвикателстов в живота ми - каза Еклинд, но аз ще го поема.
В такъв случай слушай. Короната трябва да е от чисто злато - и трошичка да не вкараш в нея, която да е от друг метал или да не от двадесет и четири карата - освен седемте камъни, които ще украсяват тиарата - елмаз  опал, ахат, топаз, рубин,  рубин и тигрово око камъните са в реда в който ги изброих.  на равно отстояние един от друг и с равна големина. Внимание - те всички трябва да са необработени, и в същото време - вковани в короната. короната трябва да е златиста в изстинало състояние, а солжиш ли я на главата ще стане червена. На нея трябва да има инкрустации на Слънцето и Луната - също от чисто злато. Луната трябва да е отляво, Слънцето отдясно, а между тях ще е Рубина. Когато си готов  аз ще сложа магия върху короната. не бързай, за да не се налага пак да я разваляш.
Дотук ясно ли е всичко.
- Да, определено каза Еклинд. Още нещо?
-Да, как се казва  човекът който му доведе - Високият мъж - казва се Янор, защо? попита Еклинд без да се обръща. Когато никой не му отговори се сепна...Магьосникът го нямаше.
той потри очи....
магьосническа му работа....по добре да се захващам за работа...
..................
25 години по-късно
Еклинд се трудеше здраво, въртеше чука, но не му се получаваше, ядосваше се, опитваше отново и отново. когато зад него прозвуча глас.
-Е, майсторе, готова ли е Короната?
-Не сега отвъран Еклинд - не виждаш ли че съм зает....
мигове по-късно той се сепна, но зад него нямаше никого.....
.............
след още 25 години...
Еклинд осъзнаваше, че е близко до успеха...бе се лишил от много неща в името на създаването на Короната. Все повече време и отделяше. Големите му клиенти го напуснаха, близките й му изоставиха, но той не я изоставяше.беше и се посветил. За него това бе смисълът на живоат му.  но нещо дребно му се изплъзваше.
Тогаав зад него прозвуча глас
-Е, майсторе, готова ли е Короната?
-Още съвсем мъничко ми остава - отвърна запъхтян Еклинд.
Когато по-късно той се обърна зад него нямаше никого. Ковачът изруга.
..............................
След Още 25 години
Еклинд бе вече грохнал старец. Отдавна би трябвало да е мъртъв, но като по някакво чудо бе доживял сто двадесет и петия си рожден ден и бе в цветущо здраве. той вече нямаше нищо приятели, жена, роднини - всички те бяха умрели. Еклинд бе видял как си отиват и враговете и приятелите му. Самият той бе на края на силите си, но бе живееше заради заради един миг. отдавана бе броил годините и се подготвяше за мига. Затова когато гласа проехтя отново:
-Е, майсторе, готова ли е Короната?
Той се обърна изправи се лице в лице в Кенуб и каза твърдо - Да, готова е вече - и му я подаде.
Кенуб, който ни най-малко не се бе изменил за тези 125 години (магьосничесак му работа) я пое, огледа я кимна и каза.
-Да, работа на майстор. -  след което изрече някакъв тих напев и Короната заблестя.
- А сега? попита го Еклинд
-Сега - каза Кеноб - ти свърши своята част от сделката. Ако искаш можеш да получиш злато, което няма да можеш да изразходваш до края на дните си...но се съмнявам чето вече има стойност за теб. по -важното е какво следва оттук нататък. Сега  - в този век ще се появи мъж на име  Смайт,  от драконов род който ще сложи Короната на главата си и ще обедини цяла Зандала. Когато тръгне да умира след много години той ще раздели Короната на седем части  - този който я събере отново и притежава всичките седем камъка в уречения час ще седне на трона. Ако Аргилар отгледа драконово дете, което да успее да сложи короната на Смайт на главата си, градът ще бъде опростен.
 - това може и никога да не стане - каза Еклинд.
 - Възможно е - каза Кеноб - но една седма вероятност за успех на всеки четвърт век след смъртта на Смайт, е все пак някаква надежда з опрощение..колкото и малка да е тя. помисли си ако и нея нямате какво би било?
 - Еклинд се загледа - сега ще трябва да отглеждаме и драконово дете. ще се постарая да препращам потомците на Смайт насам на всеки двадесет и пет години. Усмихна се Кеноб.

Еклинд  вдигна глава - само един въпрос - моето дълголетие...
- мислех, че и сам си се сетил близостта ти с Короната удължи живота ти неимоверно и те дари със здраве.-Все  още ли искаш да ти платя със злато или сребро?
- ЕКлинд поклати глава. ти ми плати с нещо повече. ти ми плати с надежда и дълголетие...вече е време да се събера с близките си.
-Кеноб каза - изчакай да напусна града, и да разнесеш новините....след това ако ти се умира още отвори това ковчеже.
и той му даде малко дървено ковчеже - в него са скрити твоите години.
 След което той видя няколко момчета да бият по-малко момче. Преди Кеноб да успее да се намеси сяка от нищото пламан огън и момчетата се разбягаха. Кеноб се приближи и преди момчето да побегне го хвана за яката и го попита:
-Чакай малкия искам да те питам нещо - преди почти век тук живееше един човек - Янор - знаеш ли коя е неговата къща?
-момчето вдигна рамене - ЯНор бе моят баща, но той отдавна е мъртъв, за каквото и да ви е трябвал вече няма да го намерите.
Кеноб се вкамени. Колко време бе минало? седемдсет и пет години? Короната бе  донесла здраве на Еклинд, но за нормалните хора времето бе текло по друг начин.
Той въздъхна - имах дълг към баща ти, момче...искаше ми се да го изплатя...стар дълг...имаш ли живи роднини.
не и някой който да се заинтересува от мен - избягват ме защото ме мислят за магьосник.....
Кеноб за втори път се вторачи в момчето.
- Момче, попит той най-накрая.
- Фагран! Името ми е Фагран!
-Е, Фагран - можеш да избираш - да останеш тук и да се криеш от другите или да дойдеш с мен и да се научиш на занаят. На магьосническия занаят. "пък и така ще успея да намаля поне малко дълга си - добави той наум".  Освен ако няма нещо в този град на което да държиш
Избора се оказа лесен.
десет минути по-късно мъжът  и момчето напуснаха портите на Аргилар, Сълзата на Боговете.
И така започна легендата....