разказ четвърти
Открай време племето на Сик'хак живееше до морето на Сълзите. Всъщност то не се наричаше отначало Море на Сълзите, а имаше друго име, но постепенно дойдоха Белите хора и това друго име бе забравено. Белите хора дойдоха в много стари времена - когато които бащата на бащата на Сик'хак беше още дете. В началото те търгуваха мирно с жителите на Още - по южните племена, но скоро започнаха да избиват слоновете, заради техните безценни бивни, а не след дълго - и да взимат роби. Брегът на който корабите им акостираха се наричаше вече Робския залив.
Не един и два пъти Още по-южните племена се бяха опитали да ги отблъснат, но винаги всичко завършваше с кръвопролитие - белите имаха мощни оръжия. Те избиваха мъжете и отвеждаха жените и децата. Сик'Хак отскоро се бе сдобил с голямото влияние във Фоното (Съвета на старейшините). Той бе много млад, но големи събития предхождаха неговия възход.
Шаол'Бах - сина на Говорещия вожд Ндро'Бах - се върна от своето посвещение с името Т'хор Аоб ...и един демон в името на който той почти успя да промени живота на общността. Сик'Хак потрепери при спомена колко близко бе Т'хор Аоб до това да изтръгне из основи Старите вярвания в Се'Тангароа - бога на живота - и да ги замени с демона Оро . Въпросният демон искаше кръв и още кръв и почти се стигна до човешки жертвоприношения. Това бе капката която преля чашата. Дори днес, толкова време след прогонването на Т'хор Аоб във Великата пустиня - и сигурната му смърт там - селото трудно се възстановяваше. Шаманът бе създал много врагове и те искаха огромни обезщетени от племето.
Сик'хак не се отчая и с времето успя да се справи с наглед невъзможната ситуация.
Той прояви голяма дипломатичност, отлагаше някои обезщетения, разделяше на части други, търсеше съюзи, правеше компромиси. Постепенно враговете на племето му станаха отново приятели, а влиянието на Сик'Хак рязко нарасна. Макар да не бе Говорещ вожд, неговата дума се чуваше най-силно в Фоното, а дори и извън него. Шаол' Бах бе само сянка на прежната си сила.
Сега успял да се справи с първия проблем - раната която им нанесе Т'хор Аоб - Сик'хак мислеше над втори проблем. Как да се справи с роботърговците и контрабандистите на слонова кост . Той бе убеден, че ако белите нашественици бъдат отблъснати веднъж завинаги второ нашествие няма да има, но как да стане това? В главата му се зараждаше една идея.
Часове по-късно той свика Фоното. Макар да превишаваше правата си, никой не му направи забележка, заради огромния му авторитет.
- Земите ни за първи път от много време започнаха да се възстановят след
действията на лудия шаман, чието име не трябва да се произнася -
започна той. - имаме вода, храна, коне, съюзници.
Щяхме да сме щастливи ако не бе Белия човек. Той дойде и ни отне всичко. превърна жените и децата ни в роби, изби братята и бащите ни. Трябва да го отблъснем веднъж завинаги. И аз измислих как ще стане това.
той направи пауза.
- Ние всички ще се обединим. И като казвам всички нямам предвид само племето на Черните пръчки. Нито дори само Черните пръчки и племето на Синовете на Вятъра - нашите най-стари съседи в Още по-южните земи. А имам предвид наистина всички племена на Континента. Черните Пръчки, Синовете на Вятъра, Жълтите Змии, Дъщерите на Каймана, Голямата Костенурка, дори Войнството на Павиана...ще застанем заедно като един юмрук... ще съберем много хилядна армия с огромна флота. Всеки ще помогне да се създадат най-добрите оръжия и най-великите шамани ще се обединят . Ако сега не смажем белите никога няма да успеем.
Той си пое дъх и тогава се надигна Ндро 'Бах. Много време бе минало откак вожда бе изгубил величието си, но все още се усещаше сянка на достойнство у него.
- Прекрасни са намеренията ти Сик'хак, но често добрите намерения водят до Ада.
Белият човек притежава мощни оръжия.
Той притежава мощен запалителен огън, който не загасва лесно, стрели който се изстрелват бързо и са със силна пробивна мощ, здрави брони пред които нашите копия са безсилни, а канутата ни трудно могат да се мерят с техните кораби. Но да оставим това настрана. Казваш, че ще събереш голяма армия. Да приемем, че това се случи и тази армия може да се противопостави на Белия човек. Въпросът ми - кой ще застане начело на тази армия. Племената ще трябва да определят общ главнокомандващ, който ще се ползва с възможностите на някой крал по време на военните действие. Това не се е случвало никога досега. Такъв човек лесно би се превърнал в тиранин.
Сик'хак едвам го дочака да свърши
- Съвети от бащата, на Онзи който внесе разделението между нас и чието име днес не се споменава не бих прие - отвърна рязко той. Не са малко хората, които биха казали, че незаслужено заемаш поста си Шаол'Бах но аз никога не бих правил това на въпрос. Със своята страхливост обаче ти сам показваш, че не си достоен да бъдещ наш Говорещ Вожд. Ти самият твърде много си се отпуснал и си пример за това какъв не трябва да бъде един водач.
- Той се обърна към Фоното - въпросът въпреки това не е безсмислен, но нека да не слагаме готвим рибата преди да сми я хванали. Исках днес да получа вашето одобрение, за да мога да започна преговори с другите племена за сформиране на голяма коалиция. Водачът - или водачите - сами ще се появят в процеса на работа. Знаем, че нападенията на роботърговците са периодични и следващото ще е след почит една календарна година. За това време могат да се случат много неща. Страховете на Шаол'Бах какво ще се случи ако дадем власт на един -единствен човек са в твърде далечното бъдеще - а ние живеем в мрачното настояще.
Излишно е да се казва, че при това положение предложението не срещна противници. Ндро'Бах отдавна нямаше истинско влияние сред младите мъже а мнозина и сред по-старите желаеха да се отърват от роботърговците. Затова Сик'Хак наложи лесно своето мнение в племето. Подготовката за бойните действията започна трескаво. Макар да му бе трудно Сик'Хак успя да убеди Синовете на Вятъра и Жълтите змии да ги подкрепят с 2500 опитни мъже. Още по- трудно му бе да ги убеди той да е техен върховен командващ, но някак си успя .В главата му минаваше една мисъл която не бе споделил с никого. неговия народ имаше нужда от една - единна държава. Онзи чието име не се споменаваше днес почти бе успял - държавата на Т'хор Аоб щеше да е империя на Злото и затова се разпадна. Сик'хак искаше да изгради федерация от равностойни племена, които да си помагат. Тя щеше да устои във времето.
Постепенно шаманите също се обединиха. Те изготвяха по-нови магически заклинания и защити. ковачите също обединиха сили. Бумерангите ставаха по-добри, копията - по съвършени. Вождът на Голямата Костенурка - Ко'Най, известно време се съпротивляваше на идеята да постави племето си под командването на друг вожд, но сухия сезон дойде и Ко'Най се принуди да поиска помощ от Съюза. Кладенците му бяха пресъхнали. Той получи помощта, но гордостта му бе пречупена. Скоро след това той доведе още 1000 мъже с копия. Сик'Хак ликуваше.
постепенно всички Още- Южни земи се присъединиха, но земите на Север от Великата пустиня още не бяха дали отговор на неговия повик. Той недоволстваше.
Трябва да сме единни - ядосваше се той - нима не разбират, че Белия човек ще дойде и при тях?
Но отговор нямаше.
В началото на дъждовния сезон отговор все пак дойде, но той не бе такъв на какъвто се бе надявал.
- Сик'Хак, Велики Сик'Хак. - прекъсна разговора му с вождовете му един млад юноша - извинявам се, че те прекъсвам, но ти ти трябва да видиш нещо важно.
- Какво е толкова важно невъзпитано момче - сопна се той - не виждаш ли че говоря с вождовете на другите племена?
- да, виждам и се извинявам за прекъсването, но това е много важно...всички трябва да го видят...Една жена дойде от Северните земи... изглежда идва през Великата пустиня...но тя е само кожа и кости..
Сърцето на Сик'хак прескочи няколко удара. Дали бе възможно? Във Великата Пустиня никой не оцеляваше и затова всички я заобикаляха, което им костваше месеци - но той познаваше един човек, който бе оцелял. Черният шаман Т'хор Аоб. Възможно ли бе Се'Тангароя да се е смилил и над втори човек? Нима Северът му носеше така желаните вести за подкрепа?
- Велики Духове - помоли се той - дано това е вестта която чакам!
Жената бе мъничка, дори спрямо техните жени и някак кафеникава наглед, като се има предвид, че племената от Южната страна на Великата пустиня имаха кожа като въглен.
- Вода! - каза тя през напуканите си устни. Наречието бе далечно, но думите се разбираха. Дадоха й да пие. Вече всички присъстваха. Тя заговори бързо, макар завалено:
- Казвам се К'Хара и съм княгиня на най-голямото от Южните племена...или поне бях доскоро. В племето ми настана небивала суша, с която нашият шаман не можа да се справи. И тогава от юг - през Пустинята дойде друг шаман който наричаше себе си Т'хор Аоб и служеше на някакъв забравен бог Оро.
Сподавено ахване мина през всички. К'хара огледа лицата и каза:
-Виждам, че добре го познавате, затова ще спестя повечето и ще съобщя основното. Т'хор Аоб премахна магията и спечели доверието ти. Той извърши мръсен ритуал с жертвоприношение на овен - и пиене на кръвта му. Аз и стария шаман бяхме единствените , които не се поддадохме, но скоро авторитета на новия шаман нарасна и той иззе цялата власт...за да стане ясно, че използва властта и магиите си, за да превръща хората в послушни зомбита на неговия демон. Към този момент той контролира цялото ми село, само аз и Ксаметек - старият шаман - избягахме.
последваха нови възклицания - но този път лицата бяха по-мрачни.
- Накратко - дойдох да ви предупредя - шаманът няма да се задоволи с властта над едно село, нито дори над земите в северната част от Пустинята. Той иска да пороби целия континент.
Във връзка с тов исках да ви помоля за помощ срещу него, за да го спрем.
Но преди някой да отговори се намеси Сик'хак
- Съжалявам но ще трябва да откажем. Ти дойде и произнесе неколкократно име на прокълнат от нас човек- а ни сме забранили да се произнася името Му . Чакахме помощ за общи военни действия от Севера, а вместо това ти се опитваш да посееш уплах в сърцата на смелите войни и на разбиеш единството ни.
Отделно - идваш от Великата Пустинята, която наричаме още и Пустинята на Духовете. Досега ти със шамана и минаването ти през Пустинята сигурно са те направили прокълната. Дори пясъците не те искат. Не те искаме и ние. помощ няма да получиш тук. Върви си.
- Ти ли говориш от името на всички - тя ги изгледа един по един, но никой не се обади.
Т'хор Аоб дойде от юг и носеше вашият цвят на кожата - тя го изгледа от упор.
-Отново споменаваш това име - ядоса се Сик'хак - но не ще отрека - човека Без Име някога бе наш съплеменник. Той причини много вреди тук,не по-малко от тези които е причинил при вас. но с много труд ние възстановихме стореното. Ако при вас е стигнал по-далече значи вашето племе му е дало повече възможности и сами сте виновни.
Тръгни на Север, Запад или Изток - все ми е едно - ще ти дадем вода и храна, но не искаме да оставаш тук.
- Ясно - очите й се впиха в него. Съжалявам че ви обезпокоих. Дано вземете предвид опасността.
- Знаем какво правим - увери я той.
- Не! - отеква силен вик. Племената се разделиха и Ндро'Бах се отдели от общата маса хора.
Аз няма да проявя неблагодарност и да те пусна с празни ръце. И без това времето ми тук изтече и никой вече не цени съветите ми - ще те придружа. Ти имаш повече нужда от мен, отколкото тези празноглавци тук.
- Оставяш селото без вожд - погледна го Сик'хак?
- нека не се лъжем - отвърна му спокойно Шаол'Бах - и двамата знаем прекрасно кой е Говорещия вожд на Черните пръчки. Просто узаконявам положението.
- Сик'Хак кимна - желая ви щастие. При нормална ситуация бих ви оставил двадесет и четири часа в лагера, но сега ще трябва да наруша правото на госта и да ви помоля час по-скоро да напуснете селото. Разбира се ние ще ви дадем фурми, вода, коне и оръжия, но ще ви помоля да побързате. Хората са изнервени, от присъствието на жената.
- разбира се - каза Шаол 'Бах - всичко е в името на хората.
За миг двамата водачи - стария и новия - кръстосаха погледи, но като че ли нямаше какво повече да си кажат. Ндро'бах обяви че ще отведе К'хара далеч на Запад при горяните.След като К'Хара и Шаол'Бах си тръгнаха племето сякаш се успокои. . Сега вече нямаше никаква опозиция на Сик'хак който бе избран веднъж за Говорещ вожд на Черните пръчки и втори път - за Върховен командващ на Обединената Армия. тя вече наброяваше близо пет хиляди опитни мъже. Все пак някои вождове искаха да тръгнат първо срещу Стария си враг - Т'хор Аоб.
-Има време за това - отвръщаше непрестанно Сик'хак - нека се справим с Белите хора
унесени в подготовката те сякаш не усетиха кога дойде времето за пристигането на Белия човек
- Идат! - разнесе се вик откъм постовете.
Сик'хак изруга - нашествениците бяха подранили с цял месец. Той се разтича, за да организира съпротивата.
Сражението бе кратко и кръвопролитно. Капитанът на двата роботърговски кораба имаше към 120 души моряци и 45 мъже бойци - изобщо не очакваше, че ще срещне срещу себе си няколко хилядна армия от подивели чернокожи мъже. Когато робовладелците влязоха в селото на Черните пръчки то бе безлюдно. Изведнъж залп от стрели покоси тридесет от нашествениците. Срещу тях се хвърлиха най-добрите бойци. този път оръжията не помага. На мястото на всеки паднал черен мъж изникваха нови трима. Черните мъже имаха желание да умрат, но да не бъдат роби. По-малко от две дузини стигнаха обратно до лодките....само за да видят, че пътят им е отсечен от многобройни канута.....
Обединената армия спечели важно сражение, което повдигна самочувствието им. Те се сдобиха с по-добро оръжие от убитите, което поделиха. След още няколко обречени опита на Белите хора стана ясно, че Обедината армия е достатъчно ефективна за да се отбранява. Тя вече взимаше и пленници и така научи тайната на запалителните оръжия и скорострелните лъкове, наречени самострели. Племената по крайбрежията се научиха да обработват желязото и ковяха брони. Белият човек вече не бе добъре дошъл тук, а властт на Сик'хак крепнеше като никога.
Но докато те водеха военни действия на единия на запад, Т'хор Аоб успя да покори всички племена на юг. Когато съобщиха на на Сик'хак, че шаманът настъпва той изрече мрачно
- крайно време е да се разправим с тази гнида.
Бяха минали девет години откакто Т'хор Аоб завзе властта на север, а Сикхак стана Върховен Командващ и почти дванадесет - от първия им сблъсък. Шамана контролираше цялата Северна част на Великата пустиня, а Сик' Хак - Южната. Предстоеше решителон сражение.
Когато двете армии се изправиха една срещу друго Сик'Хак забеляза че противника му го няма - той несъмнено се криеше като плъх. Вбесен Сик'хак даде заповед за атака. Копията на хораат му врязоха в противника и го попиляха. настана клане. Всички северянци бяха избити за минути. Сик'Хак бе доволен - сега той контролираше и Севера - но странно никъде не можаха да открият шамана. Все пак той реши, че противника му вече не бе опасен и може да организира мащабно претърсване на другия ден.
Преди да си легне той потрепа. - какъв студ само
- Да, необичаен е, господарю - обърна се към него един от хората му - толкова е студено, че земята се е втърдила и не можахме да погребем хората.
- Сик'Хак вече кимаше, когато казаното достигна до съзнанието му.
- Какво?
- казах....
- Чух те още първия път...
Шаманът пак бе направил някаква магия. Той пречеше мъртвите да бъдат погребани..но с Каква цел?
Отговорът дойде минути по-късно. Мъртъвците започнаха да се изправят от полето в което бяха нахвърляни. Минути по-късно те се превърнаха в бездушни убийци. Сега те бяха много повече отпреди, защото към тях се бяха прибавили и собствените им мъртъвци. Раните които им нанасяха бяха твърде повърхностни. хората биещи се със зомбитата умираха и армията от мъртъвци нарастваше.
- Сик'хак - какво да правим? - виковете идваха от всички посоки.
Накрая видял се в чудо той даде единствения отговор който му хрумна... - Огъня...пуснете огъня...............
Утрото ги завари с жестоки поражения. Шаманът бе избягал на север, след като армията му бе разгромена, но хората на Сик'Хак се бяха стопили с повече от две трети. Той имаше малко повече от хиляда мъже.
Сик 'Хак бавно осъзна, че не може да воюва едновременно с Белите мъже и шамана. Твърде малко мъже имаше, а те трябавше и да ги разпуска за да събират релотата.
Той свика Фоното
- приятели - започна той - останахме малко...налага се да вземем трудно решение...трябва да сключим мир с Белите хора....
викове "Предател", "Изменник", "Подкупили са го", го прекъснаха. Фоно се изроди. Сих'получи доверието на повечето, но мнозина се отделиха от този ден. Кождът на Голямата костенурка бе един от тях. Той бе загубил и двамата си синове в кървата бран, а дъщеря му бе отвлечена от Белите мъже.
- Него мога да разбера - мислеше си Сик'хак, но какво ще стане ако всеки реши да се дели от Съюза?
за нещастие мнозина го последваха....
Хората на Сик'хак се смалиха още и мирът стана още по-наложителен. Белите хора не бързаха с мира. Той самият изреди редица условия сред които бе да спрат с избиването на слоновете и с търговията на роби, както и да се занимават само с почтена търговия. Да не носят некачествени стоки. Да носят предимно оръжия и одеала или желязо и т.н. От друга страна търговците искаха уверения че няма да бъдат нападани, а стоките им - крадени. Преговорите се проточиха, но като че резултат имаше, макар несигурен и временен.
Проблемите с Т'хор Аоб, обаче зачестиха.
наистина - сега вече след като бе разбит шамана не се решаваше на открит сблъсък, но постоянно създаваше проблеми с магиите си- Ту суша ще удари, то град ще избие, ту мощно земетресение ще тресне или епидемия на шарка ще почне да върлува.
Следващите седем години от живота на Сик'минаха в непрестанни опити да осигури мира с Белия човек, да върне напусналите Съюза племена и да спре настъплението на Т'хор Аоб. Границата на Южните земи се оформи и постепенно се създаваше една държава - точно каквато си я бе представял преди шестнадесет години. Но изгубен в битките той напълно забрави за Враговете си отвътре.
Един ден го зарадва неочаквана вест.
- Сик'Хак - казаха му вождовете -племето на Голямата Костенурка е тук. Сик'Хак тръгна със свито сърце. хората му бяха малцина, но това което видя не го зарадва - хората на Ко'Най бяха още по-малко.
-Братко - рече му вождът реших, че трябва да се помирим. Съжалявам за постъпката си, но ти ще ме разбереш. Загубих близки и се разгневих. Бях сляп. Нека има мир между нас.
Той падна на колене.
- Готов съм да сложа живота си и живота на хората си в в нозете си. Прости ни или ни убий.
После кимна на своите хора - донесете даровете.
- Сик'Хак се взираше несигурно в очите на Ко'Най, но не можа да открие следа от притворство.
- Ко'Най ! Стани! прощавам ти всичко - нека бъдем братя! ще съградим нова земя, в която да текат реки от мед и масло за децата ни. Миналото не ни принадлежи, но бъдещето е пред нас. Ти загуби жена си и синовете, аз наложницата си, но ние имаме още дни и ще имаме още деца.
Спряхме нашествието на Белите ще спрем и шамана.. А сега да празнуваме.
Празненството продължи до късно. Колкото и да се притесняваше Сик'хак не можеше да открие никаква видима причина. На няколко пъти му се стори, че очите на Ко'Най светят с особен блясък но сигурно бе от виното и факлите. На другия ден потеглиха срещу Т'хор Аоб. Сега сик'хак имаше достатъчно хора и бе решил да се разправи веднъж завинаги с шамана.
ЕПИЛОГ
Настъплението на Обединената армия бе така мащабно както никога досега. Въпреки всичките си магии , въпреки зомбитата, въпреки горещините на пустиняат - шаманът не можеше да устои срещу настъпление. Обединената армия губеше хора но не се предаваше, а продължаваше да настъпва. в Края на седмицата пред тях се изправи Черната Кула.
-Ето я - извика Сик'Хак след мен. И в този момент получи силен удар по главата.
Свести се тъмно подземие. крайниците му бяха стегнати от здрави въжета.
Най-накрая си с нас друже - каза му един познат глас. Т'хор Аоб.
- От доста време те наблюдавам - обяви шаманът - ти бе в основата на първия ми провал. О, знам какво те ядоса толкова тогава. Причината не бе така наречената ти благочестивост, а момичето, което ти отнех... но и аз научих нещо от теб. Ти ме изпрати на смърт в Пустинята, но не пожела да си изцапаш ръцете...е аз станах по-силен и по-твърд....а също и по умен.
Той щракна с пръсти и от сенките се показа Ко'Най.
-вярвам, че познаваш моя помощник - обяви Т'хор Аоб.
- Ко'Най! как посмя да ме предадеш! Аз ти вярвах - извика Сик'хак!
шаманът се изсмя - О, ти грешиш, това вече не е Ко'Най или поне не в смисъла който влагаш в това понятие...той е напълно лишен от разум и се подчинява на Оро, срещу когото ти така стръвно се бореше... както и всички които паднаха в неизвестните си гробове...
Знаеш ли Сик'Хак - ти си един прекрасен имитатор, но все пак само имитатор. Мечтаеше за империя на равните племена. Отричаше ме и в същото време ме повтаряше. Е аз ще стигна по-далеч - Ще завладея Континента и ще тръгна към следващия. На Оро му трябвата души, а на мен - власт. Смятам да започна с теб. Ти ще станеш бездушна кукла също като моите слуги тук.
Ко'Най! Мия 'Хара! действайте. ЕДна жена се присъедини към Ко'Най. Те тръгна към Сик'Хак.
НЕ! Изкрещя той и с последни сили се изви хвърли в огъня. Той заблиза лицето му, кожата му замириса на пърлено и.....
...........................................................................
Сих'Хак се събуди в леглото си! Студена пот течеше от него.
-какъв ужасен кошмар - каза си той - добре, че е било само сън.
излезе навън, за да се разсее чрез хладния въздух.....
и бе обграден от хората на Ко'Най, които държаха копия. - Радвам се да те видя Сик'Хак - каза той, но усмивката му бе студена...а очите му нямаха зеници
КРАЙ НА ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар